Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спасовден е сред любимите празници на българите

Снимка: архив

На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово. Това е и последният ден, в който православните се поздравяват с "Христос Воскресе!". 

В продължение на тези 40 дни Спасителят разяснявал на учениците си същността на Небесното Царство и смисъла на Светото писание. Говорел им и за слизането на Светия Дух – Третото Лице на Бога. В края на спасителната Си мисия, след като беседвал за пореден път с апостолите и Богородица, Христос ги извел в подножието на Елеонската планина, благословил ги и се въздигнал в небесата, подет от облак.

Ранните християни почитат Славното Възнесение на Иисус Христос в пещера на планината, а когато християнството е провъзгласено за официална религия, Църквата започва да отбелязва празника около IV-V век.

Българите наричат подвижния Господски празник Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Според народното поверие, на този ден душите на покойниците, които празнуват Светлото Възкресение Христово, отново се прибират в царството на мъртвите.

Много са православните храмове в страната ни, които отбелязват тържествено празника на Възнесението. Сред тях е "Св. Възнесение Господне" на Царевец. 

Патриаршеският храм „Св. Възнесение Господне“ на хълма Царевец във Велико Търново
Близо два века на върха на Царевец се намира Търновската патриаршия – най-високото достижение в българската църковна история. Първият патриарх на независимата Българска патриаршия, просъществувала до 1416 година е Йоаким Търновски, а последният от 15-те патриарси е свети Евтимий Търновски.

Възнесение Господне честват с особена тържественост и в старопланинското село Бов, което днес отбелязва 818 г. от основаването си. 

Храмът „Възнесение Господне“ в село Бов
За 19-та поредна година, на този ден започват и честванията, посветени на двете селища, село Бов и Гара Бов, които продължават до Петдесетница. Тази година празничното събитие събира родовете на благотворителна инициатива "Погачата на моя род":


"Омесете хляб, донесете го на празника и го дарете за бъдещата църква "Св. Троица”, впишете се в "Именника на родовете"! – приканват организаторите и допълват, че всички дарени средства в наддаването за родова погача, ще бъдат използвани за изграждането на бъдещия храм: "Ще получите хляб, омесен с люБов! Ако дойдете веднъж, ще искате да се върнете отново в това малко селище с интересна история, легенди…"

Столичният квартал Лозенец също отбелязва днес празника си с тържествена света литургия в храма "Въздвижение на Светия Кръст Господен".

Храмът „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в квартал Лозенец
В следобедните часове, в градинката пред храма децата са поканени на богата културна програма. Тя включва изпълнения на детски вокални групи, танцови представления, уроци по актьорско майсторство, артистични ателиета, технологични работилници и модно ревю.

Снимки: tsarevets.eu, bov.bg, facebook.com/Bov1206, vazdvijenie.bg, архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10