Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спасовден е сред любимите празници на българите

Снимка: архив

На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово. Това е и последният ден, в който православните се поздравяват с "Христос Воскресе!". 

В продължение на тези 40 дни Спасителят разяснявал на учениците си същността на Небесното Царство и смисъла на Светото писание. Говорел им и за слизането на Светия Дух – Третото Лице на Бога. В края на спасителната Си мисия, след като беседвал за пореден път с апостолите и Богородица, Христос ги извел в подножието на Елеонската планина, благословил ги и се въздигнал в небесата, подет от облак.

Ранните християни почитат Славното Възнесение на Иисус Христос в пещера на планината, а когато християнството е провъзгласено за официална религия, Църквата започва да отбелязва празника около IV-V век.

Българите наричат подвижния Господски празник Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Според народното поверие, на този ден душите на покойниците, които празнуват Светлото Възкресение Христово, отново се прибират в царството на мъртвите.

Много са православните храмове в страната ни, които отбелязват тържествено празника на Възнесението. Сред тях е "Св. Възнесение Господне" на Царевец. 

Патриаршеският храм „Св. Възнесение Господне“ на хълма Царевец във Велико Търново
Близо два века на върха на Царевец се намира Търновската патриаршия – най-високото достижение в българската църковна история. Първият патриарх на независимата Българска патриаршия, просъществувала до 1416 година е Йоаким Търновски, а последният от 15-те патриарси е свети Евтимий Търновски.

Възнесение Господне честват с особена тържественост и в старопланинското село Бов, което днес отбелязва 818 г. от основаването си. 

Храмът „Възнесение Господне“ в село Бов
За 19-та поредна година, на този ден започват и честванията, посветени на двете селища, село Бов и Гара Бов, които продължават до Петдесетница. Тази година празничното събитие събира родовете на благотворителна инициатива "Погачата на моя род":


"Омесете хляб, донесете го на празника и го дарете за бъдещата църква "Св. Троица”, впишете се в "Именника на родовете"! – приканват организаторите и допълват, че всички дарени средства в наддаването за родова погача, ще бъдат използвани за изграждането на бъдещия храм: "Ще получите хляб, омесен с люБов! Ако дойдете веднъж, ще искате да се върнете отново в това малко селище с интересна история, легенди…"

Столичният квартал Лозенец също отбелязва днес празника си с тържествена света литургия в храма "Въздвижение на Светия Кръст Господен".

Храмът „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в квартал Лозенец
В следобедните часове, в градинката пред храма децата са поканени на богата културна програма. Тя включва изпълнения на детски вокални групи, танцови представления, уроци по актьорско майсторство, артистични ателиета, технологични работилници и модно ревю.

Снимки: tsarevets.eu, bov.bg, facebook.com/Bov1206, vazdvijenie.bg, архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..

публикувано на 30.03.24 в 07:10

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30