Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Днес Дядо Еньо си облича ямурлука и тръгва за сняг

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Празнично с децата от лятната школа към Националния етнографски музей /НЕМ/

Снимка: БГНЕС (архив)

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния Иво Илиев от София. Иво е едно от любознателните деца, които посещават лятна школа за ученици от 7 до 12 години към Националния етнографски музей /НЕМ/. Начинаещият етнограф ни казва, че Еньовден е много стар празник, който съществува по българските земи:

"Сутринта слънцето се къпе в реките и изворите, а хората след това влизат в тази вода, защото смятат, че тя е лековита. Представям си как слънцето слиза долу и влиза във водата, а след това излиза и се изтръсква, а като се изтръска, се появява и росата на Еньовден, която също се смята, че е лековита. Тогава и билките са най-лековити, смята се, че това е най-лековитият ден в годината. Също и звездите слизат от небето и дават повече сила на билките. Тогава хората излизат и берат билки" – разказва ни осемгодишният Иво.


"След като се изкъпят в слънчевата вода, хората се въргалят в росната трева, защото смятат, че и тя е лековита като водата" – допълва деветгодишната Емануела от 6-то Основно училище "Граф Николай Игнатиев" в София.

Емануела и Антонина

"А в навечерието, понеже има роса по нивите, вещиците взимат своите престилки и ги влачат след себе си по земята. След това отиват при своята нива и там изстискват водата (от престилките). Така те отнемат плодородието от нивите на хората. Затова хората са правили много ритуали за плодородие, каквато е и "молитвата за дъжд"."

За първокласничката Антонина от 18-то училище в София, Еньовден е един от най-специалните дни в годината. Все пак денят е в началото и на най-дългата ваканция за учениците – лятната:

"На Еньовден се чувствам радостна, понеже толкова много неща се случват. Слънцето свети много силно, защото иска да бъде най-ярко на този ден."

Мария Боянова (вдясно)

Разказът на децата за Еньовден продължава и Мария Боянова – уредник и музеен педагог в Националния етнографски музей /НЕМ/:

"Опитваме да научим децата по какъв начин традицията тръгва от древността и след това се променя във времето и как достига до нас под формата, в която днес я познаваме. Но така или иначе, Еньовден е един много древен празник, свързан със слънчевия култ, с почитта към слънцето. И понеже той е в периода на лятното слънцестоене, това е денят, в който слънцето най-продължително свети на небето, затова хората са казвали, че от този ден слънцето тръгва към зимата. Това е далечното начало на зимата и са казвали още, че на този ден Дядо Еньо си облича ямурлука и тръгва за сняг. Росата на този ден също се е смятала за лековита, затова хората са се търкаляли в ливадите за здраве" – обяснява Мария Боянова и продължава разказа си за вярванията, свързани с този юнски ден:

"В нощта срещу Еньовден билкари, вещици и жените, стопанки от всеки дом, са отивали да берат билки, защото се е вярвало, че небето тогава се отваря, а звездите слизат на земята, което пък придава магическите сили на билките. Еньовският венец се вие от най-възрастната жена в къщата. Ритуалът изисква през него да се провират децата, момите и младите невести. Венецът включва различни билки, но най-вече еньовче. След празника венецът се запазва през цялата година, закачва се над вратата и там се изсушава. През годината се къса от него, за да се лекуват всички болести. Особено родилките, в рамките на 40 дни след раждането, за да могат по-бързо да преодолеят изпитанието, през което са преминали."

Днес празник имат хората, които носят имената Енчо, Яна, Яни, Янко, Еница, Яница.

Вижте още:


Снимки: БГНЕС (архив)

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отново е Тодоровден – празник, в който поглеждаме към лятото

Тодоровден е значим български празник, който се отбелязва в съботата след Сирни заговезни – тази година датата му е 8 март. Според народните вярвания, свети Тодор играе важна роля в пробуждането на природата за нов живот. Според поверието, на този..

публикувано на 08.03.25 в 06:15

Кукерски събор в Широка лъка прогонва злото и носи здраве и берекет

Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..

публикувано на 02.03.25 в 07:15
Снимка: Национален етнографски музей - БАН

Червено и бяло – българският пролетен амулет за здраве е обвеян с легенди и поверия

Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..

публикувано на 01.03.25 в 04:30