Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От Хановер до село Николово, Русенско

Как и защо Йонатан Мидендорф развива биоземеделие в България

Снимка: Йонатан Мидендорф

Той е германец от Хановер, но живее в русенското село Николово. Тук е създал семейство, тук отглежда билки и орехови фиданки, а неговите над 20 вида етерични масла се радват на голям интерес както у нас, така и в чужбина. Йонатан Мидендорф пристига в България преди 11 години, успява да научи трудния за чужденците български език и заявява, че вече се чувства повече българин отколкото германец. Преди да се установи в село Николово, той е работил като доброволец в Южна Африка, живял е и в Нова Зеландия.

За Йонатан обаче, България не е любов от пръв поглед, а постепенно опознаване и приспособяване. Разказва, че когато за пръв път пристигнал било месец декември. Преди да дойде у нас, живеел на красив плаж в слънчевата Нова Зеландия. А тук, първите му впечатления били мръсният въздух, нахвърлените навсякъде боклуци, неуредиците… „Но щом пукна пролетта, страната се раззелени, а черешите и кайсиите цъфнаха. Останах очарован от нейната красота!“- казва Йонатан. Заедно със съпругата си, която е родом от село Николово, се захващат с биоземеделие. И бизнесът им потръгва.

„Земеделието винаги ми е харесвало, защото си на чист въздух и на село. Усещаш корените си и какво наистина е важно в живота – казва Йонатан. – Този цикъл на живота е винаги свързан със земята. Чувствам се по-различен човек, когато съм навън и пипам пръстта. Харесвам това, че българите си отглеждат  домати в градината и някак си са свързан със земята и с родината си, което в Германия го няма.“

Днес продукцията на Йонатан от Николoво се изнася в цяла Европа, в САЩ, Канада и дори се предлага в една аптека в Южна Африка. Фирмата му разчита най-вече на онлайн продажбите. „Като цяло хората в чужбина свързват България с корупция и с криминалните хроники, затова в началото клиентите ни бяха скептични, тъй като в името на нашата марка се споменава и името на България“, разказва Йонатан и добавя, че с течение на времето в чужбина започват да се доверяват все повече на продуктите „Мade in BG“. „Защото българските етерични масла са много качествени, те са изключително натурални и здравословни и са безспорна алтернатива на традиционната медицина“- обяснява Йонатан. 

Но проблеми не липсват. Освен бюрокрацията и чиновническите спънки, има и още : „Като дребни земеделски производители, ние получаваме директни плащания, но въпреки това се сблъскваме с трудности. Системата е несправедлива и хаотична“- казва Йонатан Мидендорф:

„По-големите субсидии се разпределят по точки, както например при кандидатстване за канадска виза. Колкото повече земя имаш, колкото повече работници си наел, колкото по-голям износ имаш, толкова повече точки получаваш.“


По този начин големите производители, получават най-тлъстите субсидии - става дума за милиони левове. Това не е никак честно спрямо дребните земеделци и ги поставя в условия на неравна конкуренция, смята Йонатан. И добавя, че в тези трудни времена на Covid-19 и на криза, малките страдат най-много, за разлика от големите, които по-лесно се домогват до държавни  помощи и субсидии. Въпреки това, Йонатан няма никакво намерение да се отказва от България, защото тук е открил призванието си, а фирмата му расте. Заявява, че хората у нас му харесват, защото са „открити,  спонтанни и успяват някак лесно и бързо да преодоляват проблемите и винаги да оцеляват“. Но пък не му допада прословутото българско черногледство и пояснява:

„Не всички, но има хора, които са песимистични, те са убедени, че България никога няма да се оправи и че е по-добре „да избягаме в Англия или в Германия, там е ОК!“. Срещам хора, които не искат да се борят за бъдещето на държавата си, за населеното си място. Те са пасивни, но мрънкат и се оплакват от политиците. ОК, като не си доволен, опитай да промениш нещата. Защото, ако всички започнат да мислят за общността, за общото благо, нещата рано или късно ще се подобрят“ – заключава Йонатан Мидендорф.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над пет коня в Берлин, 1912

Лазар Добрич – българинът, изобретил “Трапеца на смъртта”

"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство винаги ще бъде помнен с най-рискования номер на манежа – с протегната ръка към един отвъден свят, но..

публикувано на 09.01.25 в 10:20
Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15