Той е германец от Хановер, но живее в русенското село Николово. Тук е създал семейство, тук отглежда билки и орехови фиданки, а неговите над 20 вида етерични масла се радват на голям интерес както у нас, така и в чужбина. Йонатан Мидендорф пристига в България преди 11 години, успява да научи трудния за чужденците български език и заявява, че вече се чувства повече българин отколкото германец. Преди да се установи в село Николово, той е работил като доброволец в Южна Африка, живял е и в Нова Зеландия.
За Йонатан обаче, България не е любов от пръв поглед, а постепенно опознаване и приспособяване. Разказва, че когато за пръв път пристигнал било месец декември. Преди да дойде у нас, живеел на красив плаж в слънчевата Нова Зеландия. А тук, първите му впечатления били мръсният въздух, нахвърлените навсякъде боклуци, неуредиците… „Но щом пукна пролетта, страната се раззелени, а черешите и кайсиите цъфнаха. Останах очарован от нейната красота!“- казва Йонатан. Заедно със съпругата си, която е родом от село Николово, се захващат с биоземеделие. И бизнесът им потръгва.
Днес продукцията на Йонатан от Николoво се изнася в цяла Европа, в САЩ, Канада и дори се предлага в една аптека в Южна Африка. Фирмата му разчита най-вече на онлайн продажбите. „Като цяло хората в чужбина свързват България с корупция и с криминалните хроники, затова в началото клиентите ни бяха скептични, тъй като в името на нашата марка се споменава и името на България“, разказва Йонатан и добавя, че с течение на времето в чужбина започват да се доверяват все повече на продуктите „Мade in BG“. „Защото българските етерични масла са много качествени, те са изключително натурални и здравословни и са безспорна алтернатива на традиционната медицина“- обяснява Йонатан.
Но проблеми не липсват. Освен бюрокрацията и чиновническите спънки, има и още : „Като дребни земеделски производители, ние получаваме директни плащания, но въпреки това се сблъскваме с трудности. Системата е несправедлива и хаотична“- казва Йонатан Мидендорф:
„По-големите субсидии се разпределят по точки, както например при кандидатстване за канадска виза. Колкото повече земя имаш, колкото повече работници си наел, колкото по-голям износ имаш, толкова повече точки получаваш.“
По този начин големите производители, получават най-тлъстите субсидии - става дума за милиони левове. Това не е никак честно спрямо дребните земеделци и ги поставя в условия на неравна конкуренция, смята Йонатан. И добавя, че в тези трудни времена на Covid-19 и на криза, малките страдат най-много, за разлика от големите, които по-лесно се домогват до държавни помощи и субсидии. Въпреки това, Йонатан няма никакво намерение да се отказва от България, защото тук е открил призванието си, а фирмата му расте. Заявява, че хората у нас му харесват, защото са „открити, спонтанни и успяват някак лесно и бързо да преодоляват проблемите и винаги да оцеляват“. Но пък не му допада прословутото българско черногледство и пояснява:
„Не всички, но има хора, които са песимистични, те са убедени, че България никога няма да се оправи и че е по-добре „да избягаме в Англия или в Германия, там е ОК!“. Срещам хора, които не искат да се борят за бъдещето на държавата си, за населеното си място. Те са пасивни, но мрънкат и се оплакват от политиците. ОК, като не си доволен, опитай да промениш нещата. Защото, ако всички започнат да мислят за общността, за общото благо, нещата рано или късно ще се подобрят“ – заключава Йонатан Мидендорф.
Снимки: личен архив
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си..