Революционер, поет, журналист, издател, през краткия си живот Христо Ботев успява да създаде едва около 20 стихотворения. Неголямо по обем, творчеството му и до днес се счита за връх в българската литература. Дълбоко емоционални и докосващи са стиховете, които пише, разтърсен от обесването на Левски, превърнати в песен, която и до днес се изпълнява в памет на Апостола на свободата.

Много популярна е баладата „Хаджи Димитър“, в която е възпят подвигът на загиналия борец за национална свобода. Произведението, също превърнато в песен, се възприема като символ на народната почит и признателност към българските герои. В инструментален вариант, в изпълнение на хор или солисти, песента „Хаджи Димитър“ („Жив е той“) е неизменна част от тържествените церемонии на 2 юни.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

„Борба“, „В механата“, „Пристанала“ и още много други Ботеви стихове са се запели с мелодии скоро след създаването им. През ХХ век Александър Райчев, Александър Танев, Симеон Пиронков и още редица български композитори пишат свои вокално-инструментални произведения върху поезията на националния ни герой.

Но първата творба, вдъхновена от подвига на Ботев и неговите четници е написана преди 145 години - на 20 май 1876 г., дни след като революционерът стъпва на българския бряг. Стихотворението се нарича „Радецки“, но става популярно като „Тих бял Дунав“. Автор е патриархът на българската литература Иван Вазов. В спомените си той пише: „Всички бяхме във възторг, подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста. Под впечатлението на това събитие аз написах стихотворението си „Тих бял Дунав се вълнува“, скоро станало извънредно популярно, нагласено в песен…“

Повече за интересните факти около песента за Ботев ще намерите в публикацията на Радио България „Историята на „Тих бял Дунав“.

Съставил: Албена Безовска