Революционер, поет, журналист, издател, през краткия си живот Христо Ботев успява да създаде едва около 20 стихотворения. Неголямо по обем, творчеството му и до днес се счита за връх в българската литература. Дълбоко емоционални и докосващи са стиховете, които пише, разтърсен от обесването на Левски, превърнати в песен, която и до днес се изпълнява в памет на Апостола на свободата.
Много популярна е баладата „Хаджи Димитър“, в която е възпят подвигът на загиналия борец за национална свобода. Произведението, също превърнато в песен, се възприема като символ на народната почит и признателност към българските герои. В инструментален вариант, в изпълнение на хор или солисти, песента „Хаджи Димитър“ („Жив е той“) е неизменна част от тържествените церемонии на 2 юни.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
„Борба“, „В механата“, „Пристанала“ и още много други Ботеви стихове са се запели с мелодии скоро след създаването им. През ХХ век Александър Райчев, Александър Танев, Симеон Пиронков и още редица български композитори пишат свои вокално-инструментални произведения върху поезията на националния ни герой.
Но първата творба, вдъхновена от подвига на Ботев и неговите четници е написана преди 145 години - на 20 май 1876 г., дни след като революционерът стъпва на българския бряг. Стихотворението се нарича „Радецки“, но става популярно като „Тих бял Дунав“. Автор е патриархът на българската литература Иван Вазов. В спомените си той пише: „Всички бяхме във възторг, подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста. Под впечатлението на това събитие аз написах стихотворението си „Тих бял Дунав се вълнува“, скоро станало извънредно популярно, нагласено в песен…“
Повече за интересните факти около песента за Ботев ще намерите в публикацията на Радио България „Историята на „Тих бял Дунав“.
Съставил: Албена Безовска
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..
Изложбата "Пафтите – вселена от знаци" на Регионалния исторически музей в Русе гостува на Бургас до края на октомври. В експозицията в Етнографския музей на ул. "Славянска" 69, могат да бъдат видени над тридесет образци на ювелирното изкуство...