Записки от тефтерчето на Васил Левски

В мразовитите февруарски дни, когато честваме най-обичания национален герой Васил Левски – идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, разгръщаме автентичния документ – изписаното с красив почерк тефтерче на Дякона, за да се доближим до човека Васил Иванов Кунчев, неговите нравствени принципи и революционни идеи.

Зашит в последното конско седло, върху което пътува Левски, след различни перипетии личният бележник на Апостола на българската свобода постъпва за съхранение в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". По-ценна за българите от всички богатства на света, тази жива реликва се съхранява в най-защитеното място в София – трезора на Българска народна банка. Тефтерчето днес е дигитализирано и достъпно за четене в сайта на библиотеката.

Авторът се докосва до тефтерчето на Левски в трезора на БНБ.
Записките по страниците са водени в периода от 1869 до 1872 г. Повечето са с химически молив, който трудно се разчита. Макар и нанасяни разбъркано и със съкращения, бележките позволяват да надзърне във всекидневието, мислите и душевността на Васил Левски в периода на неговата революционна дейност.

Още на челната страница е записан Тропар на Светите братя Кирил и Методий, създателите на славянската писменост. Като бивш дякон, Левски е пял тропара пред съмишлениците си, като част от своята агитация.

На 19, 20 и 33 страница (според номерацията на дигитализирания бележник) се чете текстът на песента "Все за тебе мисля мамо". Предполага се, че стиховете са на самия Левски и личи, че той е работил по тяхното съчиняване и записване: "Искам мамо да те вида и все мисля за дома. .... Сбогом, мила, кой знай дали щеш ме видиш вече жив. Но, драга, не щеш ме забрави,....ако падна аз убит. Сал за тебе мисля, мамо, и се готвя за боя. Пред вразите ни рамо с рамо във кръв ще се облея...Сбогом мила, кой знай дали";

"Кажи ти на издайниците ни, че знаем делата им, които те извършват, за да трепнат войните ни. Збогом и пр. Чуй мамо как затраява този глас ми кръвав".

От 41 до 47-ма страница е записано стихотворението на Христо Ботев "На прощаване". Апостолът също е пял тези стихове като агитационна песен след комитетските събрания.

"...Млад да загина, но стига ми тази награда да каже нявга народа умря сиромах за правда, за правда и за свобода".

На 18-а страница Апостола си е записал стих от Добри Чинтулов:

"...излязох аз из одаята душевно много сокрушен. Но где, към кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Към кой мъдрец да се обърна със съвет да ми се яви?".

Записките започват с надписа – "Лекове". Следват различни рецепти за самолечение, защото битието на странстващия комита не е било леко.

От 11 до 14 страница и от 29 до 32-ра Левски си е записвал нещо като инструкция за протичането на бъдещото въстание и неговата организация. А на 31-ва и 32-ра страници четем:

"7. – Сичките дейци в града трябва да се разпределят в работата, кой за каквото може, като например един има влияние между гражданите и чорбаджиите, друг между селските учители, чорбаджии и пр. Сичките да се прибират в една точка и от време на време да им се иска работата също и градовете ще предават работата си в друга по-голяма точка".

С мисъл за Левски...

На 37 страница е написана лозинка – бележка с препоръка, която е трябвало да бъде откъсната и връчена на приносител. Но по неизвестна причина, това не е станало и текстът е зачеркнат: "Негова милост ви го оставям таз вечер гост и припоръчвам ви го за най-добрите ни юнаци и решителен в секи случай, достоен е да задържи до смърт всяка тайна без съмнение. Слободни да сте пред него в сичко и разберете се за каквото има да ви разправя".

На 48 страница е описан цял сценарий, как да се разпознаят приносителят на лозинката и посрещача, както и какви пароли ще си разменят:

"За писмо само така. Пък за нарочно изпратен човек с лозинка така – добър ден или добър вечер чорбаджи отговор: дал ти Господ добро. Отде идеш и каква е работата! пратеникът ще каже: аз съм от добро място и имам глас! тогава ако слушащият човек до когото е проводен ще му кажи: ако имаш глас хайдем вкъщи и сяда се вече в разговор".

Цялото тефтерче и изпълнено с воденето от Левски на различни сметки както на комитетските пари, така и за най-малкия личен разход. Записва се всяка пара дадена било за гребен, шаяк за панталони, обувки, лекарства. От харчовете е видимо, че основната храна на Дякона е била – хляб, маслини и ябълки (стр. 91, 92 и 93). Отбелязва дори парите, които дал за "народни деца", дошли да му честитят Васильовден, или за прехрана на бедна вдовица с деца, при която се е укривал.

От 74 до 80 страница е отбелязано:

"На С. и В. сметки 1872 яну. 17 С припорячка испровождам С. и В. по няколко градове с мисия да вземат сметките где каквото съм им наредил т.е. де каквото напреднало и в какво не. Давам им за разноски гр(оша) от турски лири: 62

19 фев. давам и на В. от печатните разписки 7 от брой 14 до 20";

"Димитрова (Димитър Общи) сметка от 1 декември 1871 до януари 10-ий 1872, дадени му са 291 (гроша) от които за тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал. N.B. 1872 ян. 12";