На 19 януари 1871 г. в битолското с. Смилево е роден Дамян Груев, останал в българската история като Даме. Учил в Солунската българска гимназия, младият Даме е изключен заради ученически бунт. Сръбското културно дружество „Свети Сава“ го изпраща в Белград да учи във „Великата школа“. Там изразява недоволството си срещу налагането на сръбската пропаганда над българската младеж, заради което е изгонен. През 1889 г. в София, записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Запознава се с идеите на В. Левски и Хр. Ботев. Чете „Записки по българските въстания” на З. Стоянов и възприема идеята за освобождението на Македония чрез създаването на революционна организация и комитетска мрежа.
През 1891 г. заминава за Македония, където е един от организаторите на Българските македоно-одрински революционни комитети, които после се наричат Тайна македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. Като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки и разширява мрежата на организацията. Арестуван е от османските власти и прекарва над 2 години в затвор и заточение.
Груев е сред организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Председател е на Смилевския конгрес в родната му къща, където е одобрен плана на въстанието. След разгрома не се укрива в България, а остава в Македония, за да възстанови ВМРО и да се бори срещу въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция. През 1904 г., след предателство Даме е ранен и пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев. Но ВМРО успява да го освободи.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година в Малешевската планина на път за България. Преминавайки през село Русиново попада на засада. В престрелка е ранен и бяга с двама съратници към връх Петлец, където попада в друга засада и умира. Проф.Любомир Милетич пише за трагичната му гибел: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БГНЕС, личен архив
Днес, 30 март, е четвърта Неделя на Великия пост . Църквата е посветила този ден на преподобни Йоан Лествичник , наричан така по името на прочутата му творба "Лествица". Според преданието свети Йоан е роден около 570 г. в семейството..
На 29 март Църквата възпоменава двама мъченици, загинали за Христовата вяра – Марк Аретусийски и дякон Кирил. Свещеномъченик Марк, епископ Аретусийски , пострадал за вярата си в Христос при император Юлиан Отстъпник (361-363). По..
На 28 март Православната църква чества паметта на преподобни Иларион и Стефан, свещеномъчениците Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски, както и свети мъченик Енравота-Боян, княз Български. Свети великомъченик Боян, княз..
На 5 април православните християни отбелязват Акатистна събота – петата събота от Великия пост. Този ден е посветен на почитането на Пресвета..
На 6 април тази година Православната Църква отбелязва Пета Неделя на Великия пост, посветена на преподобната Мария Египетска. Почитат я и..
Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на..