На 19 януари 1871 г. в битолското с. Смилево е роден Дамян Груев, останал в българската история като Даме. Учил в Солунската българска гимназия, младият Даме е изключен заради ученически бунт. Сръбското културно дружество „Свети Сава“ го изпраща в Белград да учи във „Великата школа“. Там изразява недоволството си срещу налагането на сръбската пропаганда над българската младеж, заради което е изгонен. През 1889 г. в София, записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Запознава се с идеите на В. Левски и Хр. Ботев. Чете „Записки по българските въстания” на З. Стоянов и възприема идеята за освобождението на Македония чрез създаването на революционна организация и комитетска мрежа.
През 1891 г. заминава за Македония, където е един от организаторите на Българските македоно-одрински революционни комитети, които после се наричат Тайна македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. Като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки и разширява мрежата на организацията. Арестуван е от османските власти и прекарва над 2 години в затвор и заточение.
Груев е сред организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Председател е на Смилевския конгрес в родната му къща, където е одобрен плана на въстанието. След разгрома не се укрива в България, а остава в Македония, за да възстанови ВМРО и да се бори срещу въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция. През 1904 г., след предателство Даме е ранен и пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев. Но ВМРО успява да го освободи.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година в Малешевската планина на път за България. Преминавайки през село Русиново попада на засада. В престрелка е ранен и бяга с двама съратници към връх Петлец, където попада в друга засада и умира. Проф.Любомир Милетич пише за трагичната му гибел: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БГНЕС, личен архив
Днешната неделя, 9 март тази година, е първата от Великия пост. Светата ни Църква я нарича "Православна". В нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържала през първите три век над външни врагове – езичниците гонители..
Днес, 8 март, Православната църква отбелязва т. нар. Тодорова събота. В съботния ден на първата седмица на Великия пост възпоменаваме едно чудо на св. великомъченик Теодор Тирон , случило се 50 години след смъртта му. Тогава гонителят..
На 7 март Православната църква възпоменава светите мъченици Василий, Ефрем, Капитон и др. епископи Херсонски. През време на царуването на Диоклетиан през III век, когато християните били подложени на гонение, Йерусалимският патриарх изпратил..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим -..
На 18 март Православната църква чества паметта на свети Кирил, патриарх Йерусалимски, на светите мъченици Трофим и Евкарпий и на десетте хиляди..