На 19 януари 1871 г. в битолското с. Смилево е роден Дамян Груев, останал в българската история като Даме. Учил в Солунската българска гимназия, младият Даме е изключен заради ученически бунт. Сръбското културно дружество „Свети Сава“ го изпраща в Белград да учи във „Великата школа“. Там изразява недоволството си срещу налагането на сръбската пропаганда над българската младеж, заради което е изгонен. През 1889 г. в София, записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Запознава се с идеите на В. Левски и Хр. Ботев. Чете „Записки по българските въстания” на З. Стоянов и възприема идеята за освобождението на Македония чрез създаването на революционна организация и комитетска мрежа.
През 1891 г. заминава за Македония, където е един от организаторите на Българските македоно-одрински революционни комитети, които после се наричат Тайна македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. Като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки и разширява мрежата на организацията. Арестуван е от османските власти и прекарва над 2 години в затвор и заточение.
Груев е сред организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Председател е на Смилевския конгрес в родната му къща, където е одобрен плана на въстанието. След разгрома не се укрива в България, а остава в Македония, за да възстанови ВМРО и да се бори срещу въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция. През 1904 г., след предателство Даме е ранен и пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев. Но ВМРО успява да го освободи.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година в Малешевската планина на път за България. Преминавайки през село Русиново попада на засада. В престрелка е ранен и бяга с двама съратници към връх Петлец, където попада в друга засада и умира. Проф.Любомир Милетич пише за трагичната му гибел: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БГНЕС, личен архив
На 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 13 март Православната ни църква чества паметта на св. мъченик Александър презвитер и пренасяне мощите на св. Никифор, патриарх Цариградски , участвал в VІІ Вселенски събор (787 г.). Свети Александър се прославил като Христов мъченик..
На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим -..