Преди 140 г. – само две лета след Освобождението ни от османско владичество, Княжество България приема своя парична единица. А за да я орисат силна и независима, парламентаристите й дават наименованието „лев”, както се зове по онова време царят на животните.
Сеченето на монети в България датира от 13-и век, когато за първи път върху паричните знаци е изписано името на българския владетел цар Иван Асен Втори. На 28 май 1880 г. пък се провежда заседание на второто обикновено Народно събрание, което завършва с приемането на Закона за правото за рязане на монети. На него Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича „франк” по примера на Белгия, а д-р Иван Богоров предлага думата „свободник”. В крайна сметка надделява депутатът Йосиф Ковачев с наименованието „лев”.
Законът за правото на рязане на монети в Княжество България влиза в сила на 4 юни 1880 година и тази дата се счита за рождена за българската парична единица „лев” и неговото подразделение „стотинка”.
Още за историята на българската валута можете да прочетете в публикацията от архива на Радио България – „Левът и стотинката навършиха 130 години”.
Редактор: Диана Цанкова
Нощта преди Рождество Христово във фолклорната ни култура е позната с няколко имена. Разбира се, най-често я наричаме Бъдни вечер, а основният смисъл на традициите и ритуалите за празника са добре известни – това е празник на смирението,..
На 13 декември преди 10 години си отиде швейцарският етномузиколог и музикален продуцент Марсел Селие (1925-2013). Той обаче остави след себе си ярка диря в историята на българската музикална култура у нас и по света. Марсел Селие и съпругата му Катрин..
Започва поредица прекрасни декемврийски празници, които ще ни отведат до светлините и споделените мигове на уют и обич, споделени с най-близките ни в Коледната нощ. "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща" – така народът ни мъдро описва..