Преди 140 г. – само две лета след Освобождението ни от османско владичество, Княжество България приема своя парична единица. А за да я орисат силна и независима, парламентаристите й дават наименованието „лев”, както се зове по онова време царят на животните.
Сеченето на монети в България датира от 13-и век, когато за първи път върху паричните знаци е изписано името на българския владетел цар Иван Асен Втори. На 28 май 1880 г. пък се провежда заседание на второто обикновено Народно събрание, което завършва с приемането на Закона за правото за рязане на монети. На него Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича „франк” по примера на Белгия, а д-р Иван Богоров предлага думата „свободник”. В крайна сметка надделява депутатът Йосиф Ковачев с наименованието „лев”.
Законът за правото на рязане на монети в Княжество България влиза в сила на 4 юни 1880 година и тази дата се счита за рождена за българската парична единица „лев” и неговото подразделение „стотинка”.
Още за историята на българската валута можете да прочетете в публикацията от архива на Радио България – „Левът и стотинката навършиха 130 години”.
Редактор: Диана Цанкова
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..
Развитието на туризма у нас накара много българи и чужденци да търсят по спокойни и уединени места, в които да избягат от пренаселените градове и някои курорти. А Странджа, която все още се слави като една от най-неизследваните български..
Ясно