Преди 140 г. – само две лета след Освобождението ни от османско владичество, Княжество България приема своя парична единица. А за да я орисат силна и независима, парламентаристите й дават наименованието „лев”, както се зове по онова време царят на животните.
Сеченето на монети в България датира от 13-и век, когато за първи път върху паричните знаци е изписано името на българския владетел цар Иван Асен Втори. На 28 май 1880 г. пък се провежда заседание на второто обикновено Народно събрание, което завършва с приемането на Закона за правото за рязане на монети. На него Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича „франк” по примера на Белгия, а д-р Иван Богоров предлага думата „свободник”. В крайна сметка надделява депутатът Йосиф Ковачев с наименованието „лев”.
Законът за правото на рязане на монети в Княжество България влиза в сила на 4 юни 1880 година и тази дата се счита за рождена за българската парична единица „лев” и неговото подразделение „стотинка”.
Още за историята на българската валута можете да прочетете в публикацията от архива на Радио България – „Левът и стотинката навършиха 130 години”.
Редактор: Диана Цанкова
Едно любопитно събитие отбелязваме днес – Международния ден на бавните обороти, известен още като Празник на спокойствието. Социалното движение, наречено Slow Life (Бавен живот), се заражда през 1986 г. На днешната дата в повече от 90 града в..
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
Ясно