В България има малко над 2 млн. работещи. Според различни изчисления, работещите в чужбина българи са също толкова,  а някои твърдят, че са и повече. Излиза, че повече българи работят в чужбина, отколкото в родната си страна. Това явление има и положителни, и отрицателни последици и аспекти.

Добре е, че тези, които не са си намерили подходяща работа в страната, са успели да открият своя професионален шанс в чужбина. Това намалява броя на безработните в страната и вместо държавата да им плаща социални помощи, те плащат, превеждайки доста внушителни суми на своите останали в България роднини, така че на практика са чуждестранен инвеститор номер 1 в страната. Добре е също, че работейки в по-развити в икономическо и технологично отношение страни, те повишават своята квалификация, а и общата си култура, интегрират се в една или друга степен в по-развити във всяко отношение общества. Добре е също така, че в повечето случаи работейки и живеейки на хиляди километри от родината си те запазват националната си идентичност, спазват и уважават традициите и обичаите на своя народ, остават верни на православната християнска вяра. Тук не говорим за българите от турски произход, които и там, и тук си остават мюсюлмани, но все пак български, т.е. европейски мюсюлмани. Българите, които си изкарват хляба в чужбина практикуват най-различни професии, но в преобладаващата си част са нискоквалифицирани общи работници, има известен брой средни технически специалисти и много малко топ специалисти лекари, инженери, мениджъри, учени, бизнесмени. С други думи казано, българите по правило вършат в чужбина такава работа, каквато местните с неохота приемат – нископлатена, нископрестижна, не изискваща особена квалификация или умения. Но поради пропастта в жизнените равнища в развитите страни и в България, дори тези нежелани професии са по-добре платени там, отколкото хора с подобни умения биха могли да мечтаят да получават в България.

Може да се изредят още много положителни ефекти от износа на българска работна ръка в чужбина. В момента обаче на преден план като че ли започват да излизат негативните последици от тази трудова емиграция, от това изтичане не само на мозъци, но и на работна ръка от средно и ниско равнище.

Показателни в това отношение бяха публикуваните наскоро две изследвания за най-търсените професии в страната и за трудовия пазар. И двете изследвания ясно и категорично показват, че около 70% от работодателите изпитват глад точно за средни кадри – техници, шофьори, счетоводители, хотелиерски персонал. На трудовия пазар тях просто ги няма, те са извън България. Тук трябва да се добавят и лекарите, но това е логична последица от твърденията на 60% от завършващите медицинските висши училища в последните няколко години, че щом получат дипломата си се качват на самолета за чужбина.

Има и още нещо, което е много тревожно във връзка с работническата миграция. Това е демографската криза. Българското население стремително намалява и заплашително застарява. Раждаемостта спада с всяка изминала година, а тези които точно са в разцвета на силите си и на най-подходящата възраст да имат деца, напускат страната. България се превръща в страна на стари и болни хора, на които все пак някой трябва да изработва пенсиите и да се грижи за тях. Вече един работещ изкарва пенсиите на 1.5 пенсионера. Те са в буквалния смисъл на думата мизерни и унизителни, не стигат дори за лекарствата на болните възрастни хора, но перспективата е още по-мрачна.

Немалко страни в Евросъюза са се сблъскали преди години с подобни на българските проблеми – и Италия, и Испания, и Португалия, и Гърция. Днес те вече привличат чуждестранна работна ръка, вкл. и българска. Как е станала тази радикална трансформация? Очевидно универсални рецепти няма, но също толкова ясно е, че без икономически растеж, стимулиран по всички възможни начини от властите, големи резултати няма да бъдат постигнати. А днес нещата стоят даже и по-добре от онези времена, когато Южна Европа беше бедният роднина, защото Европейският съюз е много по-мощен и разполага с много по-ефективни инструменти да стимулира регионалния растеж и преодоляването на диспропорциите. Нали точно затова са кохезионните фондове!?