В България има малко над 2 млн. работещи. Според различни изчисления, работещите в чужбина българи са също толкова, а някои твърдят, че са и повече. Излиза, че повече българи работят в чужбина, отколкото в родната си страна. Това явление има и положителни, и отрицателни последици и аспекти.
Добре е, че тези, които не са си намерили подходяща работа в страната, са успели да открият своя професионален шанс в чужбина. Това намалява броя на безработните в страната и вместо държавата да им плаща социални помощи, те плащат, превеждайки доста внушителни суми на своите останали в България роднини, така че на практика са чуждестранен инвеститор номер 1 в страната. Добре е също, че работейки в по-развити в икономическо и технологично отношение страни, те повишават своята квалификация, а и общата си култура, интегрират се в една или друга степен в по-развити във всяко отношение общества. Добре е също така, че в повечето случаи работейки и живеейки на хиляди километри от родината си те запазват националната си идентичност, спазват и уважават традициите и обичаите на своя народ, остават верни на православната християнска вяра. Тук не говорим за българите от турски произход, които и там, и тук си остават мюсюлмани, но все пак български, т.е. европейски мюсюлмани. Българите, които си изкарват хляба в чужбина практикуват най-различни професии, но в преобладаващата си част са нискоквалифицирани общи работници, има известен брой средни технически специалисти и много малко топ специалисти лекари, инженери, мениджъри, учени, бизнесмени. С други думи казано, българите по правило вършат в чужбина такава работа, каквато местните с неохота приемат – нископлатена, нископрестижна, не изискваща особена квалификация или умения. Но поради пропастта в жизнените равнища в развитите страни и в България, дори тези нежелани професии са по-добре платени там, отколкото хора с подобни умения биха могли да мечтаят да получават в България.
Може да се изредят още много положителни ефекти от износа на българска работна ръка в чужбина. В момента обаче на преден план като че ли започват да излизат негативните последици от тази трудова емиграция, от това изтичане не само на мозъци, но и на работна ръка от средно и ниско равнище.
Показателни в това отношение бяха публикуваните наскоро две изследвания за най-търсените професии в страната и за трудовия пазар. И двете изследвания ясно и категорично показват, че около 70% от работодателите изпитват глад точно за средни кадри – техници, шофьори, счетоводители, хотелиерски персонал. На трудовия пазар тях просто ги няма, те са извън България. Тук трябва да се добавят и лекарите, но това е логична последица от твърденията на 60% от завършващите медицинските висши училища в последните няколко години, че щом получат дипломата си се качват на самолета за чужбина.
Има и още нещо, което е много тревожно във връзка с работническата миграция. Това е демографската криза. Българското население стремително намалява и заплашително застарява. Раждаемостта спада с всяка изминала година, а тези които точно са в разцвета на силите си и на най-подходящата възраст да имат деца, напускат страната. България се превръща в страна на стари и болни хора, на които все пак някой трябва да изработва пенсиите и да се грижи за тях. Вече един работещ изкарва пенсиите на 1.5 пенсионера. Те са в буквалния смисъл на думата мизерни и унизителни, не стигат дори за лекарствата на болните възрастни хора, но перспективата е още по-мрачна.
Немалко страни в Евросъюза са се сблъскали преди години с подобни на българските проблеми – и Италия, и Испания, и Португалия, и Гърция. Днес те вече привличат чуждестранна работна ръка, вкл. и българска. Как е станала тази радикална трансформация? Очевидно универсални рецепти няма, но също толкова ясно е, че без икономически растеж, стимулиран по всички възможни начини от властите, големи резултати няма да бъдат постигнати. А днес нещата стоят даже и по-добре от онези времена, когато Южна Европа беше бедният роднина, защото Европейският съюз е много по-мощен и разполага с много по-ефективни инструменти да стимулира регионалния растеж и преодоляването на диспропорциите. Нали точно затова са кохезионните фондове!?
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..