На 20 март, Международния ден на франкофонията, в НС се организира интересна българо-френска конференция „Култура, иновации, развитие”, посветена на ролята на културните индустрии в развитието на съвременния град. Сред организаторите ѝ са МВнР, Френският институт и Сдружението на носителите на френския Орден на академичните палми.

Българската столица София може да се похвали с бърз възход на културните индустрии напоследък, чийто дял достига осем процента от БВП на града, доста над средното за Европа равнище от 4,4 на сто. Да припомним, че за такива индустрии се смятат киното, развлекателният софтуер, архитектурата, дизайна, занаятите, културният туризъм и др. Наблюдаващият се през последните години в София кипеж на културните събития е плод на протегната ръка на общината към различни иновативни решения, предложени от граждански сдружения, обединяващи предимно млади творци като „Трансформатори”, „Zona Cultura”, „Open Arts”.

Става дума за целенасочена политика на общината, уверява зам.-кметът по културата на столицата Тодор Чобанов:

Това е част от нашата философия, която от 2013 г. е залегнала вече и в 10-годишната стратегия за развитие на културата. Дълбоко вярваме в т.нар. подход отдолу нагоре и рамо до рамо с гражданското общество търсим най-добрите решения. Очакваме гражданските сдружения сами да идентифицират проблемните градски области, те да инициират проекти и идеи, които ние да подкрепим. Подобна философия е в действие по отношение на зони, излезли от обичайния оборот на градското пространство. Говоря за изоставени бивши индустриални и инфраструктурни обекти. И най-добрите решения за творческо трансформиране на тези зони дойдоха именно от гражданските формации.

В започналия 7-годишен период на действие на европейските програми за по-добра конкурентоспособност, културните индустрии са вече включени в мерките за насърчаване на създаването на клъстъри и инкубатори.

Интересен пример, посочва г-н Чобанов, – е т.нар. „Зона Култура”, която се развива поетапно в голяма бивша фабрика. Резлутатът беше постигнат благодарение на това, че ние години наред подкрепяхме културната инициатива „София диша”. Тези панаирни, по своя формат, събития по улиците на столицата обединиха младите хора, създаде се траен модел на взаимодействие. Получи се един самослучващ се инкубатор на млади твроци и техните групи.

Предстои усвояването по креативен начин и на част от неизползвания площад на Централната гара. Водим разговори с младежки театрални трупи, с организации на колекционери на ретро автомобили и заедно с гражданското общество търсим най-доброто решение, уточнява зам.-кметът. Впрочем подобни практики са добре познати в големите европейски градове. Г-н Чобанов е имал случай да се поучи в тази област от опита на древната Марсилия.

За един от най-успешните примери се смята т.нар. „Фабрика за култура”, създадена в изоставен тютюнев завод в Марсилия. Благодарение на енрегията на много голяма коалиция от творчески организации, тя се превръща в един от най-добре работещите модели в Европа. Тази „фабрика за култура” е вече не само напълно самостоятелна, и финансово и организационно, но и предлага добрия си опит на различни оператори в цяла Европа.

Резултат от творческата гражданска инициативност е и включването на София в световната мрежа на креативните градове на ЮНЕСКО, в случая с акцент върху киното. Тук особена заслуга има създаденият от кинаджийските среди преди 20-ина години София филм фест, който списание „Варайъти” определя вече като един от най-влиятелните.