В ерата на усилена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект във всички сфери от живота ни, най-застрашени от изчезване са професиите на хората с висока квалификация и с по-високо заплащане. Най-малко засегнати са работните места, които изискват физическа сръчност и майсторство. В световен мащаб това е около 4-5 % от трудовата заетост. Но прогнозата е относителна, тъй като процесите са непредвидими и никой не може да каже какви професии ще се търсят на пазара през 2075 г. например. Темата беше предмет на дискусия по време на в конференция в София, организирана от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) с фокус върху "зелените и дигитални промени". 

Изкуственият интелект, освен че улеснява много ежедневно труда на хората, той може да помага и в защитата на правата на трудещите се. Затова "идва време да поставим дигитализацията в услуга на хората и защита на личната свобода на работещите" – посочи министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Той допълни, че чрез държавния бюджет и европейски средства са осигурени общо 1 млрд. лв. за придобиване на дигитални умения на работещите през следващите няколко години. Това ще се реализира чрез Програмата за развитие на човешките ресурси и Националният план за възстановяване и устойчивост.

"За да се осигури сигурност на работещите и работодателите, се налага гъвкаво адаптиране на нормативната уредба. Това се отнася за условията на труд, отчитането на работата и контрола на работното време. Трябва да се гарантира, че човекът и неговите права са в центъра на тази дигитална трансформация. Изкуственият интелект може да подпомага работодателя, но не и да замества неговите задължения. Трудовите отношения са лични и не може да се подчиняват на алгоритмите."

С навлизането на изкуствен интелект с бързи темпове се променя пазарът на труда, а това прави още по-важна ролята на синдикатите. Важно е да се осигури техният достъп в процеса по интегриране и използване на изкуствения интелект в предприятията – подчерта ресорният министър.

Навлизането на алгоритми в трудово-правните отношения е нова заплаха за работещия човек, затова трябва изкуственият интелект да бъде използван и за целите на колективното трудово договаряне. От КНСБ настояват за изработване на Директива за алгоритмичния мениджмънт на работното място:

"Подборът, оценката и контролът на работниците не може и не трябва да зависят от алгоритмите на изкуствения интелект – посочва президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Не може алгоритъм да ни оценява, както и да ни повишава, не може алгоритъм да ни уволнява – това е нова заплаха за хората. Правилата за използване на изкуствения интелект рядко са обект на колективно договаряне. КНСБ ще настоява правилата за използване на изкуствения интелект да бъдат включени в колективното договаряне като елемент на съвременните трудови отношения. Затова синдикатът ще интегрира новите технологии в своите дейности и ще използва дигитални платформи за организиране на синдикални действия, както и обучаване на изкуствения интелект за синдикални действия."

Технологичното и дигитално развитие налага промени и в образователния процес. Синдикатът настоява за обвързване на резултатите от образованието с конкретните изисквания на пазара на труда. От своя страна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, също участник в конференцията, припомни, че само преди 25 години реформата в образованието изискваше владеене на чужди езици, тъй като предстоеше нашето членство в ЕС. Към днешна дата българчетата владеят чужди езици много добре, но вече на преден план са знанията по математиката и природните науки, където "сме изостанали":

"Прогнозите са, че в бъдеще хората не просто ще сменят работни места, а ще сменят професиите си, което променя парадигмата на образователните системи. Образователните системи през последния един век са съсредоточени върху тясно специализираните знания, които да дават на учениците. Работните места са били свързани с това, че специализацията се е увеличавала. Ноизкуственият интелект, освен че е мултипликатор на умения, той многопо-лесно ще замени професии и работни места, които изискват тясно специализирани знания и ще изведе напред тези, които изискват комплексни умения."

Парадокс е, че колкото повече навлизаме в ерата на изкуствения интелект, ще стават по-важни базовите умения – смята министър Вълчев, и пояснява: "Например, ще са важни комуникативните умения на роден език, не толкова на чужд. И в момента, за да ползваш chat GPT, ти трябва да задаваш правилновъпросите, т.е. децата ще бъдат по-пригодни в новата ера, ако имат по-широка хуманитарнаоснова. Разработчиците на изкуствен интелект казват, че на тях не им трябват толкова програмисти, колкото хора със задълбочени математически умения. Математиката ще бъде важна за всички хора, а тя възпитава концентрация, логическо мислене, създава абстрактна интелигентност", категоричен е министърът на образованието.

Снимки: Гергана Манчева, БТА, Pixabay