На 21 февруари се отбелязва Международният ден на майчиния език, вписан в календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Посветен е на опазването на езиковото и културното многообразие по света и се отбелязва като празник от 2000-ата година, пряко свързан с борбата на хората в Бангладеш, които настоявали бенгалския език да бъде признат за официален.
Правото да се учи и да се говори майчин, или роден език, е едно от основните човешки права и ценност, която трябва да бъде защитавана. Затова в българското законодателство много ясно е казано, че гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския, да учат и ползват своя език. По този начин се запазва на тяхната идентичност, а също и ценностите на демократичното общество. И ако ние всеки ден говорим на родния си език в България и го приемаме за даденост, като въздуха и водата, то днес е денят, в който да проявим съпричастност към усилията на хората с чужд майчин език, за да се адаптират и интегрират в обществото ни.
Родният език остава единствената връзка с родината за Силсила Махбуб – млада жена от Афганистан, която бяга от военния конфликт и насилието, което се шири в страната й. В България идва преди 10 години с надеждата, че това няма да е последната спирка от нейното пътуване. Тук намира подслон и дори създава своя организация за подкрепа на бежанската общност в България. Днес Силсила може да каже, че се гордее с родния си език, защото той е сред редките езици, които набират популярност, особено сред академичната общност в София. И още за майчиния език и "преноса" му на чужда територия:
"Учим майчиния си език първо вкъщи, после в училище. А при нас, в Ислямска република Афганистан, има два официални езика – дари и пущу. Понеже при нас има различни етнически групи, всички имат своя диалект, но основните езици в държавата са тези два. Те се изучават в училище – азбука, правопис – разказва ни от Силсила Махбуб и поглежда към живота си в България: – Моите приятели и близки хора тук повечето са българи и аз много рядко намирам хора, с които да говоря на родния си език. Само когато се обаждам на родителите ми, тогава с тях говоря на нашия език. Но в повечето време говоря на английски или на български. Много ми липсва понякога да говоря на моя език, но ми липсва много и моята общност. Но тук има много малко афганистанци."
Винаги човек има нужда да говори на майчиния си език, защото има много думи, изрази и емоции, които свободно можем да изкажем само чрез него, и ни е изключително трудно да изразим на чужд език – "Колкото и години да живееш някъде, колкото и години да учиш чужд език, той няма да е като твоя майчин език, най-вече когато си пораснал в твоята страна и после се мъчиш да се интегрираш на друго място" – казва ни Силсила Махбуб:
"Как да се подобри това? Като се организират различни културни събития, където хората могат да се запознават, да имат време да говорят на своя език и в същото време да показват различни култури. Също може сред децата, които са от различни националности, но живеят и учат тук, ако може – в училищата да се добави и допълнителен курс на техния майчин език. Има много хора, които имат тези знания и могат да бъдат учители в такива училища. Може да се преподава само арабски, персийски или какъвто и да е език в България" – предлага Силсила Махбуб.
Но много хора не знаят за Афганистан, казва още жената и добавя, че това е една държава, в която живеят много народи. "Езикът, това е богатството на един народ и ще се радвам ако има хора, които учат и искат да познават моя език" – споделя Силсила Махбуб:
"Откакто съм в България, съм работила само с бежанци в различни организации, а в момента имам моя организация и основно се фокусираме върху културните събития, където освен чужденци и бежанци, винаги са участвали и българи. За тях също е интересно да познават култура и език, като нашите. Как се пише, как се говори в Афганистан, каква е културата, даже и каква е кухнята. Не сме имали някаква забрана да организираме наши срещи и събития, напротив – българите участват и споделят, че искат да научат персийски и арабски език. А и в Софийския университет се преподават тези езици, учи се и за културата на тези държави. Откакто знам, че в България се изучава моя роден език, и при това в университета, това ме кара да се гордея с него. Така се чувствам по-добре приета тук, тъкмо заради езика."
Снимки: личен архив
В предаването на 21 февруари говорим за Международния ден на майчиния език. Поглеждаме към темата за опазването на езиковото и културното многообразие от два различни ъгъла – имигрантите в България и българите в чужбина. Мечтата на три поколения..
В събота , 22 февруари, ще остане студено. Ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, средна и висока. Преди обяд на места в равнините ще има мъгла. Ще духа слаб източен, в Източна България до умерен северен вятър...
За трета поредна година расте броят на младите лекари, които искат да останат в България след завършването си. Това показват резултатите от анкета сред 224 български абсолвенти от Випуск 2024 на Медицинския факултет към Медицински университет-София. 74,3%..
В брой 39 на предаването слушайте: За България и Венсан Дюпюи, или как един французин решава да стане учител у нас - среща с дългогодишния..
Втори ден на бойкот на търговските вериги за хранителни стоки обявиха обществени организации за 20 февруари, след като отчетоха успех на първата такава..
Парламентът ще изслуша днес министъра на отбраната Атанас Запрянов и министъра на външните работи Георг Георгиев относно "въпросник", изготвен от страна..