Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Съществуващи и предстоящи LOFAR станции

България е на път да се сдобие със свръхмодерния радиотелескоп LOFAR-BG

През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..

публикувано на 05.01.25 в 10:44

Дървен мост и нов парк ще свързват хората с природата в Русе

Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...

публикувано на 05.01.25 в 09:30

2024 г. беше "историческа" за розовото фламинго у нас

Розовото фламинго се смяташе за екзотичен вид за България, но от няколко години цели колонии избират езерата около Бургас за свое пребиваване. В момента повече от 450 екземпляра обитават бургаските влажни зони . Екзотичните птици никак не се..

публикувано на 05.01.25 в 08:25