Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

След циклона "Борис" призоваха крайречните общини да се готвят за голяма вълна

Трябва да се действа превантивно и да се провери готовността за посрещане на бедствия. Това заяви служебният премиер Димитър Главчев в началото на правителственото заседание.  "Европейският циклон, за наше щастие, подминава България към момента,..

публикувано на 18.09.24 в 11:57
Гордана Силяновска и Румен Радев

Македонският външен министър е отказал среща с българския си колега в София

Посещението на македонският президент Гордана Силяновска е по повод културно събитие - гостуване на Националната опера и балет на Северна Македония в София и няма характер на държавно, официално или работно посещение. "В такива случаи протоколната..

публикувано на 18.09.24 в 10:16

300 военнослужещи на Фестивала на военните духови оркестри в Горна Оряховица

Горна Оряховица ще бъде домакин на Преглед на любителското творчество и Фестивал на военните духови оркестри на Сухопътните войски. От 18 до 20 септември в Летния театър в града с начален час 16.00 ч. среща ще си дадат военни формации и изпълнители от..

публикувано на 18.09.24 в 07:30