Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическите събития в България вещаят новости във външната политика

Снимка: БГНЕС

Събитията в България през последните дни, свързани със смяна на правителството, навеждат на мисли, че във външната политика на България предстоят някои новости. В оставка мина кабинет, формиран с мандат на лявата коалиция за България. До дни той ще бъде сменен от служебно правителство с консервативна ориентация, назначено от президента Плевнелиев, за да управлява до към средата на октомври. Досега президентът неколкократно се дистанцираше от някои външнополитически позиции на кабинета „Орешарски” и още преди той да си е подал оставката, напомни за някои от тях. На срещата на върха на страните от НАТО в Централна и Източна Европа, проведена във Варшава, българският президент повтори за кой ли път тезата, че събитията в Украйна налагат увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения със съюзниците и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Досегашното правителство не споделяше необходимостта от това и твърдеше, че страната може сама да се справя с увеличилите се руски полети над Черно море и няма нужда от допълнителни сили на нейна територия. Различието накара някои наблюдатели да коментират, че фактически „България има две външни политики”. Неколкократно президентът Плевнелиев критикува поведението на Москва във връзка с кризата в Украйна с разбирането, че тя подкрепя терористичните действия срещу териториалната цялост на една европейска държава. Отиващото си правителство не споделяше и тази позиция, и докато президентът се обявяваше за санкции на ЕС срещу Русия, то настояваше ЕС да работи за решаването на украинската криза заедно с Русия. Два дни преди кабинетът „Орешарски” да подаде оставка, в остро изявление Плевнелиев изказа възмущение от намерението на Българския енергиен холдинг да сключи с руския консорциум „Газпром” милиарден заем за българското участие в проекта за газопровод „Южен поток”. Такова решение кабинетът не взе, но острата реакция на държавния глава подсказва, че при новите политически реалности в София може да очакваме завой и в тази посока. Служебния кабинет ще бъде назначен от президента и естествено ще следва негови насоки. Какви точно и как, ще узнаем скоро.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Слънчева неделя с малко по-високи температури

В неделя ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад, в западната част на Дунавската равнина – предимно от изток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София – около минус 6°, а максималните – между 4° и..

публикувано на 04.01.25 в 18:30

Covid ваксини за близо 145 млн. лв. изхвърлени на боклука

Ваксини срещу Covid-19 на стойност над 145 млн. лв. са били бракувани в периода 2022-2024 г. Това се разбира от отговор на депутатски въпрос на служебния здравен министър Галя Кондева. Става дума за повече от 5 млн. дози ваксини на седем компании,..

публикувано на 04.01.25 в 15:41

София отбеляза 147 години от освобождението си с историческа възстановка

С историческа възстановка в столичния Северен парк беше отбелязана 147-ата годишнина от освобождението на София от османско владичество. 147 години от освобождението на София " Възстановката пресъздава трите битки при селата Саранци, Долни..

публикувано на 04.01.25 в 15:11