България по принцип не е особено богата на полезни изкопаеми – малко въглища, малко мед и цинк, манган, руди на черни метали, няколко мини за олово и уран, които вече дори не функционират. Е, и известни залежи от злато, благороден минерал, който доста често се среща заедно с медта и за разработването на които са дадени няколко концесии на чуждестранни компании. Но всичко това не прави страната производител от международен мащаб на ценни от икономическа гледна точка метали. И изведнъж гръмна новината, че в България са открити диаманти. Не от тези, за които се говори, че са най-добрите приятели на момичетата и жените, разбира се, а някакви миниатюрни прашинки и люспи, които на всичкото отгоре даже и не блестят, а са черни. Намира ги в Родопите преди една година професорът от Нов български университет д-р Рангел Гюров, но съобщава за това едва сега. По принцип диаманти се откриват в т. нар. кимберлитни скали, каквито в България не се срещат. Но ученият намира ценните диамантени прашинки на необичайно място – в скали еклогити в планината Родопи.
Може ли обаче да се очаква в тези образувания да се намерят и истински, каратови диаманти? Засега няма категоричен отговор, въпреки че съществуват легенди и се говори, че в миналото са били откривани и по-големи ценни камъни. Тук обаче трябва да се обърне внимание на обяснението на университетския професор, който много ясно подчертава, че всъщност истинската ценност представляват не единичните многокаратови екземпляри, които се използват за бижута, а именно диамантеният пясък, който представлява 95 процента от всички добивани в света диаманти. Той се ползва най-широко в промишлеността. Освен за резци в металообработващи промишлености, сондажно дело, диамантеният пясък се ползва и в различни космически и военни технологии, обяснява ученият. А и самата скала, в която се откриват – еклогитът, е изключително твърда и сама по себе си може да се използва за различни абразивни техники, добавя Рангел Гюров.
Все още е твърде рано да се прецени дали има икономически смисъл да се правят инвестиции в търсенето и разработването на диамантени находища в България. Засега като че ли много по-реални и добри изглеждат перспективите пред златотърсачите. Но ако изследователите продължат своите проучвания и потвърдят наличието в българските недра на заслужаващи вниманието залежи от диаманти, няма съмнение, че бизнесът няма да пропусне тази възможност и ще инвестира необходимите средства за да предизвика истинска диамантена треска.
Една година от смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални беше отбелязана с панихида в храма “Св. Неделя” в София. Инициативата е на движението "За свободна Русия", което е сдружение на руски имигранти в България. На 16 февруари 2024 г...
Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев от Природонаучния музей в Пловдив работят по проект за транспортиране на живи риби от Южния полярен кръг до България. Целта е да се създаде антарктически аквариум в Пловдив, където посетителите – от ученици до..
Ще бъде приложена процедурата за изваждането на военните разходи от индекса за изчисляване на инфлацията, заяви в Мюнхен министърът на отбраната Атанас Запрянов, предава БТА. На конференцията по сигурността министърът обясни, че това е позиция, която..
На 21 февруари се отбелязва Международният ден на майчиния език, вписан в календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и..
В брой 39 на предаването слушайте: За България и Венсан Дюпюи, или как един французин решава да стане учител у нас - среща с дългогодишния..
Втори ден на бойкот на търговските вериги за хранителни стоки обявиха обществени организации за 20 февруари, след като отчетоха успех на първата такава..