България по принцип не е особено богата на полезни изкопаеми – малко въглища, малко мед и цинк, манган, руди на черни метали, няколко мини за олово и уран, които вече дори не функционират. Е, и известни залежи от злато, благороден минерал, който доста често се среща заедно с медта и за разработването на които са дадени няколко концесии на чуждестранни компании. Но всичко това не прави страната производител от международен мащаб на ценни от икономическа гледна точка метали. И изведнъж гръмна новината, че в България са открити диаманти. Не от тези, за които се говори, че са най-добрите приятели на момичетата и жените, разбира се, а някакви миниатюрни прашинки и люспи, които на всичкото отгоре даже и не блестят, а са черни. Намира ги в Родопите преди една година професорът от Нов български университет д-р Рангел Гюров, но съобщава за това едва сега. По принцип диаманти се откриват в т. нар. кимберлитни скали, каквито в България не се срещат. Но ученият намира ценните диамантени прашинки на необичайно място – в скали еклогити в планината Родопи.
Може ли обаче да се очаква в тези образувания да се намерят и истински, каратови диаманти? Засега няма категоричен отговор, въпреки че съществуват легенди и се говори, че в миналото са били откривани и по-големи ценни камъни. Тук обаче трябва да се обърне внимание на обяснението на университетския професор, който много ясно подчертава, че всъщност истинската ценност представляват не единичните многокаратови екземпляри, които се използват за бижута, а именно диамантеният пясък, който представлява 95 процента от всички добивани в света диаманти. Той се ползва най-широко в промишлеността. Освен за резци в металообработващи промишлености, сондажно дело, диамантеният пясък се ползва и в различни космически и военни технологии, обяснява ученият. А и самата скала, в която се откриват – еклогитът, е изключително твърда и сама по себе си може да се използва за различни абразивни техники, добавя Рангел Гюров.
Все още е твърде рано да се прецени дали има икономически смисъл да се правят инвестиции в търсенето и разработването на диамантени находища в България. Засега като че ли много по-реални и добри изглеждат перспективите пред златотърсачите. Но ако изследователите продължат своите проучвания и потвърдят наличието в българските недра на заслужаващи вниманието залежи от диаманти, няма съмнение, че бизнесът няма да пропусне тази възможност и ще инвестира необходимите средства за да предизвика истинска диамантена треска.
На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..
През следващото денонощие ще бъде облачно. В Североизточна България ще завали сняг, който през деня ще обхване много райони от Северна България. В Южна България валежите ще са от дъжд. Интензивни и значителни по количество ще са снеговалежите в..
В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността българският външен министър Георг Георгиев се срещна с колегата си от Република Северна Македония Тимчо Муцунски. Първият ни дипломат подчерта, че позицията на България по отношение на европейската..
В ерата на усилена дигитализация и навлизане на изкуствения интелект във всички сфери от живота ни, най-застрашени от изчезване са професиите на хората..
Тежка влакова катастрофа с влак на българската фирма ПИМК е станала край Крайова, Румъния. По първоначална информация при инцидента е загинал..
На специална церемония в румънското посолство в София, посланик Бръндуша Предеску връчи на маестро Найден Тодоров ордена "Културни заслуги" с ранг "Велик..