„Аз и за София получавам такива данни - около 45% избирателна активност. Разбира се тук на парламентарните избори беше малко по-висока - около 48%, но мога да ви уверя, че 45% избиратели няма да гласуват този път. Активността ще бъде под 40% в София, сигурен съм, че и за Пловдив ще е под 40%“, прогнозира Павлов.
Според него е мит, че мажоритарният вот осигурява по-високо гласуване.
„Не е така. Ако се проверят данните се вижда, че най-висока активност наблюдаваме на парламентарни избори, говоря като цяло за страната. Малко по-ниска е за президентски, още по-ниска е на местни избори, като на местния вот разликата е съществена. В малките общини тя е доста по-висока, отколкото на парламентарните, тъй като в тях и в голяма част от средните, основният работодател е общината, както и основният контрактор, а обществените поръчки са най-важното за бизнеса. Така че там интересът е много голям. Като се добави и това, че там вотът не е идеологически и, че е мотивиран от възможности за работа, там има и родови зависимости. Нещо, което в големите градове като София, Пловдив, Варна, изобщо окръжните центрове, това не се наблюдава. Традиционно в големите общини, поне досега, интересът към местните избори е по-нисък от този на парламентарните. Хората декларират че ще гласуват, но след това не гласуват“, обясни социологът.
Според него, когато става въпрос за община, която е под 50 000 жители, там партиите са създадени по-скоро на родов или бизнес принцип. Това води до т.нар. безпринципни коалиции, защото те се правят, с която е свободна, поясни Павлов.
Той коментира, че залозите на компании за онлайн залагания за различни кандидати могат да се ползват като неофициална социология, понеже хората залагат и парите си, а коефициентите се определят според това, колко хора залагат за един или друг кандидат. Социологът допълни, че това може да е много ценна информация, защото залагащите се вслушват и в това, което говорят хората около тях.
По думите му едва ли в големите и средни общини би могло да има промяна в нагласите за гласуване в последния момент. В малките това би било възможно, но в по-големите поради ниската активност, ще гласуват твърдите ядра на партиите и даже не целите твърди ядра и затова промени не са много вероятни.
Чуйте повече в интервюто на Емил Костов със социолога Юлий Павлов.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Предимно облачно
Разкъсана облачност