Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Планираният в бюджета 3-процентен дефицит е под въпрос

Георги Вулджев
Снимка: БТА

Как разчитаме проекта на бюджета, след като властта го представи пред работодатели и синдикати? Според икономиста Георги Вулджев вниманието трябва да се фокусира върху това, какво се случва с огромния дефицит и как правителството има намерение да се справи с него, защото това е най-големия проблем с финансите ни през последните няколко години. 

Вулджев изтъкна, че дефицитът е концентриран най-вече в разходната част на бюджета, защото в последните години държавата има добри данъчни постъпления, но разходите растат извън контрол. По думите му бюджетът, предложен от редовното правителство е много сходен с този, предложен от служебния кабинет "Главчев". 

"Разликите са съвсем козметични, а ако има по-съществени разлики те будят съмнение. Например новото правителство очаква приходите от ДДС да се покачат с една трета, отколкото миналата година. Това би било исторически растеж, който не знам как може да бъде обоснован и самите те не дават обосновка откъде ще дойдат тези пари. При това огромно увеличение от 6 милиарда лева, което се планира, остават едни 4 милиарда повишени приходи от ДДС, които по никакъв начин нито прогнозираният икономически растеж, нито мерките на правителството, могат да обяснят как ще дойдат. Това не е обяснено и ако остане така, крие риск, като там се притеснявам от неизпълнение", коментира икономистът. 

Според него при такава  голяма сума, дори и малко неизпълнение от 1-2 милиарда в тази категория би довело до това дефицитът да е над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). По думите му това ще доведе до голям проблем при приемането ни в еврозоната. 

Вулджев посочи, че през последните години се неглижира трупането на структурни дефицити в бюджета, като се правят цит.: "счетоводни еквилибристики и стъкмистики, за да се пренесе дефицитът в бюджета за следващата година". Според икономиста това се прави през последните години от 2022 насам. Той даде пример, с третото тримесечие на миналата година, когато последните данни, публикувани от Евростат за дефицита показват, че България има най-голям бюджетен дефицит в целия Европейския съюз (ЕС). 

"Когато дори в едно тримесечие имаш най-големия дефицит в целия ЕС, очевидно имаш някакъв проблем с бюджета. И за съжаление според мен тоя проблем не се адресира адекватно. Парите за заплати и доходи, не са толкова много, колкото си мислим, в момента трябва да се осъзнава, че тези пари идват изцяло в дълг. Самото правителство прогнозира до 2028 година съотношението на държавен дълг с ДДС да се вдигне с 10% - от 25% на 35%. Така че хората трябва да са наясно, че всяко повишение на заплати в публичния сектор се прави със заеми, които някой ще трябва да плаща", подчерта Вулджев. И добави, че е скептичен за 3-процентния дефицит, планиран в Бюджет 2025. 

По отношение на вчерашния бойкот икономистът смята, че е нормално той да не е бил толкова масово спазван, колкото първия, защото е трудно да се поддържа в дългосрочен план такава потребителска кампания. По думите му обаче първият бойкот е дал много ясен знак на хранителните вериги. Според него е добре българинът да има по-активна потребителска култура. 

Георги Вулджев посочи, че в България вече има градове, в които стандартът е централноевропейски, но припомни, че по-голямата част от страната все още не е на това ниво и инфлацията, която потребителите виждат, се усеща много остро. 

"Според мен тук има структурен проблем на пазара. КЗК през годините е правила проверки, и засега не е установено някакво картелно споразумение. Но има и други структурни проблеми през годините от страна на производителите, които се оплакват, че са в по-уязвима преговорна позиция спрямо големите търговски вериги и това трябва да се анализира по-подробно от повечето  институции. В парламента трябва да помислят как този структурен проблем може да бъде решен", коментира икономистът. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Митата на Тръмп ще попарят като слана европейската икономика

„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света  и наложи мита за вноса.   За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24%  и т.н. Стабилността на управлението и търговските..

публикувано на 03.04.25 в 17:02

Историята на Пловдив започва от могилата на Брезовско шосе

Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта.  Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..

публикувано на 03.04.25 в 16:57
Валерия Велева

Мнозинството може да се разпадне само отвътре

"Правителството на 77-я си ден оцеля с 25 гласа повече, отколкото бе избрано". Това коментира журналистката от сайта "Епицентър" Валерия Велева след като мнозинството в парламента отхвърли поискания от "Възраждане" вот на недоверие на калинета на Росен Желязков. Валерия Велева припомни, че към формулата 3 плюс 1 на управляващото мнозинство гласове против..

публикувано на 03.04.25 в 16:06
Страхил Делийски

Основната цел на правителството е просто да съществува

Първи вот към кабинета „Желязков“ ще гласуват депутатите. Какъв смисъл има от него, след като дори и вносителите от „Възраждане“ ясно признават, че няма да мине?  Според политолога  Страхил Делийски  невинаги крайната цел на вота на недоверие е сваляне на правителството. По думите му той е един от инструментите на опозицията да наложи някаква..

публикувано на 03.04.25 в 11:04

Обезопасен е районът на срутената стена при Небет тепе

Обезопасен е районът при срутената подпорна стена в източната част на Небет тепе и не се налага ограничаване на достъпа до археологическия комплекс. Това каза в предаването  "Точно днес" на Радио Пловдив кметът Костадин Димитров.  След първоначалните разговори предстои среща със специалисти и археолози, за да бъде обсъдено какви действия ще бъдат..

обновено на 03.04.25 в 08:37