Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната.
Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.
"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега."
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.
Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва.
Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.
Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.
Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:
Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери.
Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери".
За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.
Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.
Някак си те преоткриха родните села. Точно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.
В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.
Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.
Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.
Парламентът създаде временна комисия за проблемите с безопасността на движението по пътищата. Очаква се в следващите три месеца парламентарните групи да се обединят за решителни мерки за драстичен спад на невинните жертви на пътя. Три месеца тази комисия ще разнищва всички главни проблеми. Надеждите са депутатите да отчетат всичко..
Областната администрация Пловдив ще бъде домакин на тазгодишното издание на Международния ден на майчиния език – 21 февруари. Във фоайето на областната управа ще се съберат студенти от всички висши учебни заведения в Пловдив,. Тази година всеки участник ще представи на своя майчин език прочутата фраза от Майка Тереза: „ Мирът започва с..
Как разчитаме проекта на бюджета, след като властта го представи пред работодатели и синдикати? Според икономиста Георги Вулджев вниманието трябва да се фокусира върху това, какво се случва с огромния дефицит и как правителството има намерение да се справи с него, защото това е най-големия проблем с финансите ни през последните няколко години...
В програма "Точно днес" за темата образование, избора на училище след 7 клас, новите специалности в Пловдив и възможна ли е матурата по математика, разговаряме с началника на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова . Как РУО реализира предложението на план-приема за 2025/26 учебна година - кое е новото и къде са заложени..
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..