Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната.
Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.
"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега."
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.
Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва.
Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.
Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.
Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:
Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери.
Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери".
За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.
Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.
Някак си те преоткриха родните села. Точно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.
В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.
Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.
Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...