Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В много от българските села има активен живот

Българските села не са със затихващи функции, те се променят, заедно с хората в тях. Това е установил екип от антрополози и социолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", проучили на терен различни села в Южна и Югоизточна България, както и едно село в североизточната част на страната. 

Изследването е тръгнало от предизвикателството да бъдат проверени т. нар. "фигури" - че българското село изчезва, че то е със затихващи функции, че някъде има промени, но те не са съвсем ясни.

"Ние не се съгласихме с тези клишета и искахме да видим какво стои зад тези фигури. Затова тръгнахме на терен и се опитахме да видим през очите на обитателите на селата какво всъщност е българското село сега." 

Това заяви пред Радио Пловдив доц. Меглена Златкова, зам.-декан на Философско-исторически факултет на  ПУ“Паисий Хилендарски“, по повод провеждащата се във висшето училище кръгла маса на тема „Села, хора, промени“.

Тя обясни, че цел на изследователите е била да установят дали това са послания, които формират някакви внушения и нагласи, че нещо българско безвъзвратно изчезва. 

Антрополозите са посетили села в Южна и в Югоизточна България с контролен пункт село в североизточната част на страната.

Работили са в села около Пловдив, между Кърджали и Хасково, в Ивайловградски села, както и в едно село в Североизточна България.

Учените са установили, че промените в селата стават по два сценария:

Т. нар. реалистичен сценарии се осъществява от поколението на децата на социализма - т. нар. млади пенсионери

Другият сценарий е добре познанатото заселване на чужденци в наши села. Тези чужденци по своята специфика са същите като нашите "малди пенсионери". 

За нас откритието беше като потенциал поколението на децата на социализма, коментира доц. Златкова.

Много от тези хора, родени в селата, стават градски жители. В годините на тези хора им се налага няколко пъти да сменят своите биографии.

Някак си те преоткриха родните селаТочно това поколение са много активни хора, които преоткриват своите села или избират да се заселят в други села. Това е много чест статистически случай, обобщи доц. Златкова.

В момента много от българските села, които приличат на села със затихващи функции, всъщност имат много активен живот, е изводът на учените.

Това е реалистичният сценарии на развитие на българското село.

Интервюто на Елена Крушкова с доц. Меглена Златкова е в звукивия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54