Доколко автор и герой са едно и също нещо – това е вечна и забавна тема. Флобер напълно се идентифицира с героя си, като казва: „Мадам Бовари – това съм аз“. Докато Унамуно се намъква в разказа и убива своя герой. Флеминг е по средата. Той твърди, че Джеймс Бонд не прилича много на него. През 1962 за „Ню-Йоркър“ Флеминг казва: „Освен, че Бонд носи същите дрехи, които нося и аз, ние наистина имаме твърде малко общо. По-скоро аз му завиждам за блондинките и ефективността, но не мога да кажа, че много харесвам момчето“.
Това обаче е или типичния за него черен хумор, форма на автореклама или начин да се подхлъзнат онези критици, които още от първите книги вменяват на автора истински грехове заради измислените грехове на героя. „Секс, снобизъм и садизъм“ е заглавие от 1958 в списание „New Statesman“ за книгата „Д-р Но“. И текстът започва така: „Току-що завърших най-гадната книга, която някога съм чел. Едва издържах да не захвърля нещото, но продължих, защото разбрах, че тук има някакъв значим социален феномен“. Да, макар Флеминг да отрича и това, историите за Бонд наистина са социален феномен, ключов за съвременния свят – забавление.
Да, книгите, филмите, пиесите, компютърните игри, дори клишетата, свързани с Бонд, са форма на чисто забавление. И който не го разбира, греши. Но истината е, че общото между Джеймс Бонд и Йън Флеминг е много повече от вкуса за дрехи. Е, има и дребни разлики. Бонд е роден в Шотландия, а Флеминг – в ЛБондон, макар да е от прочут и богат шотландски род по баща. Писателят вижда бял свят през 1908, а героят – 10-15 години по-късно. Бонд има на бузата белег, Флеминг няма. Сигурно е, че Флеминг никога никого не убива, докато Бонд трепе лошите с дузини. И най-значимата разлика – Йън Флеминг умира през 1964, едва на 56, а Бонд, вече на около сто, е още жив.
Но приликите са много повече от разликите И двамата рано остават сираци – бащата на Флеминг загива през ПСВ, а родителите на Бонд - в инцидент като алпинисти. И двамата учат в Итън, но са изгонени, включително заради жени. И двамата губят девствеността си на около 16, но Флеминг е изгонен и от военното училище, защото е пипнал гонорея, а за Бонд няма такива данни. После и двамата са на континента, където учат немски и френски, карат ски и усъвършенстват покера. Заради разликата в годините, Бонд не преживява всички точки от биографията на създателя си – липсват му прелестните журналистически години в „Ройтерс“ и не особено успешния опит на банкер и брокер. Но малко преди ВСВ и двамата са вече в специалните служби. Флеминг е личен асистент на адмирал Годфри, началник на флотското разузнаване, а Бонд е на оперативна работа. Започват като лейтенанти и дорастват до „commander“, работят с американците от бъдещото ЦРУ, наградени са с „Орден на св. Михаил и св. Георги“. Но и двамата истински се разгръщат след войната – Флеминг захваща писателския занаят, а Бонд - да спасява света, първо най-вече от руснаците, а после и от всякакви други злодеи.
Някои епизоди от живота на Йън Флеминг отсъстват от живота на Бонд, но са свързани с него. Една операция, в които Флеминг участва, се нарича „Златното око“, както и къщата на писателя в Ямайка, където пише 12-те романа и 2 книги с разкази за Бонд. Флеминг предлага на флота хитроумни идеи – как да се плени немска подводница и да се вземе машината за шифроване „Енигма“, как да се пробута на немското разузнаване мъртвец с фалшиви документи. Повечето му идеи не се реализират, но приносът му е значителен. Точно Йън Флеминг замисля и оперативно ръководи „Отряд 30“ - хора, обучени в специални техники за водене на бой и работа в тила на врага. Те са така успешни, че съставът се увеличава и се правят тъй наречените Т-форс, „Целеви сили“, с основна задача „да пазят и осигурят документи, лица и оборудване…..след завземане на големи градове в освободената вражеска територия“.
Точно Т-форс изпреварват руснаците и намират документите за ракетните технологии на Вернер фон Браун, скрити край Пенемюнде. С този опит и като познава много от хората, действали в тила на врага, техните характери, умения и истории, след войната, когато решава да пише, Флеминг създава обобщен образ на перфектния шпионин. Нарича го Джеймс Бонд и, втрещен от успеха му, казва: „Търсех най-скучното и безлично име, никога не съм си давал сметка, че то ще се превърне в едно от най-познатите по света“. Във вилата си на Ямайка, докато не прави любов със съседката, Флеминг трака около 2 000 думи дневно.
Романите за Бонд вървят като топъл хляб, а нещата излизат извън контрол с филмовата поредица. В нея още по-добре се виждат приликите между автор и герой, които не са само биографични, а и характерови. Флеминг обича жените и Бонд обича жените. Разликата е, че писателят е женен, въпреки многото си любовници, докато героят има много любовници, но, щом стига до сватба, жена му е убита на самата церемония. Флеминг е луд по колите, Бонд също. Флеминг пуши по 70-80 цигари на ден, Бонд също, поне отначало, докато не го застига времето на тъй наречената „политическа коректност“.
Флеминг, също като Бонд, пие доста, дори повече от героя. Бонд си поръчва питие средно на всяка седма страница от книгите, а минимумът на Флеминг е бутилка джин на ден, плюс уиски, коктейли, вино. С добра храна, естествено. В Англия Бонд яде скромно - стек с картофена салата, но навън се отдава на кулинарна екзотика. Любимото ядене на Флеминг също е просто – кафе с бъркани яйца, но иначе яде всякакви изтънчени храни. Бонд обаче има прекрасно здраве, а Флеминг – не и съчетанието с убийствения начин на живот му докарва инфаркт.
Той уж забавя темпото, но през 1964, докато е на голф в Кентърбъри, получава втори инфаркт. Когато линейката пристига, Йън Флеминг благодари, че са се отзовали така бързо. Това са последните му думи, преди да тръгне за другия свят, защото очевидно само един не му стига. Остава да ни забавлява само неговото алтер его – Джеймс Бонд, героят, който винаги оцелява. И за когото един свят очевидно си е напълно достатъчен.
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските..
Изложба на Геракси Гераксиев и представяне на каталог в негова памет ще се състои в галерия „Крис“ в Асеновград (18,30 ч.). Изданието „Притчи за живота и любовта“ се посвещава на 50-ата годишнина от рождението на художника Геракси Гераксиев, когото загубихме преждевременно тази година. „Моторът на идеята за този каталог бе да изградим..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..