Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да не подценяваме и надценяваме изкуствения интелект

„Точно определение за това, какво представлява интелектът няма. В течение на времето обаче определени дейности при хората се смята, че  са в резултат на човешки интелект и това са дейности свързани с обработка на знание, планиране, обучение и т.н. Лошото е, че ние нямаме обаче точен модел как работи нашият мозък“. Това заяви проф.  д-р Станимир Стоянов от Катедра "Комхютърни системи" на Факултета по математика и информатика в ПУ "Паисий Хилендарски". Той е сред лекторите в научно-приложния форум "Дронове и сигурност", чийто домакин е висшето учебно заведение,. 

По думите му, понятието „изкуствен интелект“ е дефинирано за първи път през 1956 г. в САЩ. В България и в страните от бившия Източен блок дълги години на тази проблематика се е гледало като на нещо, което не е добро, защото нищо, което може да замести човека, не е отговаряло  на идеологията. В последно време обаче нивото на страната ни в областта на теорията на изкуствения интелект е добро.

„За да стане обаче теорията и практика, най-важно е да имаме мощна изчислителна техника, необходими са ни огромни ресурси. Вече имаме два суперкомпютъра и започваме да наваксваме. В момента България прави и един от осемте суперкомпютри на ЕС и тази нарастваща мощ ни дава възможност все повече да се вписваме успешно в световната практика, свързана с дейности, смятани за изкуствен интелект. “

Проф. Стоянов бе категоричен, че изкуственият интелект не трябва да бъде нито подценяван, нито обратното – надценяван. Неговите наблюдения обаче сочат, че у нас малко се надценяват възможностите на изкуствения интелект. Грешно е впечатлението, че негова крайна  цел е да заместят човека. Той трябва да се разглежда като средство, което ще помага на хората повече, отколкото класическите средства.

„Автономни изкуствени системи обаче, ако се вкарат в армията, могат да станат много опасни. Трябва да се внимава много с автономните средства. Знаем ли обаче  голямо научно достижение,технология, което няма и обратна страна – сянка – атомната енергия, генетиката и т.н.“

По думите на проф. Стоянов, трябва да се обръща повече внимание на ползите от изкуствения интелект, отколкото – на вредите от него.

Повече – от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54