По бащина линия, Октавиите са известна плебейска фамилия. Но не си представяйте плебеите в Рим според комунстическата риторика – като бедни и безправни хора. Те са търговци и занаятчии, войници и политици със своя партия, често много богати. Такъв е и бащата на Гай, който е сенатор и заема ред високи длъжности. А майка му, Атия, е патрицианка, племенница на Юлий Цезар, дъщеря на сестра му – и точно баба Юлия отглежда момчето. Когато е на 12, тя умира и той държи официалната прощална реч, с която впечатлява Цезар. На 16 Октавиан получава своята toga virilis, традиционното облекло на зрелия римски мъж. Назначен е в Колегията на понтифите, която се грижи за религиозните дела, изобщо, започва да расте в обществото под благосклонния поглед на вуйчо си. Когато Цезар е на кампания в Африка, Октавиан иска да го последва, но майка му енергично се противи.
При похода срещу Помпей в Испания пак няма късмет – намесва се крехкото здраве, които го мъчи цял живот. Подобни отсъствия от преките битки стават запазена марка на Октавиан, дори когато се превръща в Август. Той сам не търси военна слава, а резултата от победата - за което Марк Антоний го подиграва. Но Октавиан не е нерешителен. Щом се оправя от болестта, тръгва за Испания, но тогава корабът му се разбива. Оцелява обаче и с малък отряд стига до лагера на Цезар през враждебната провинция. Цезар е впечатлен, той все повече харесва младежа, а когато се връща в Рим, включва го в триумфалното си шествие, а после пише и ново завещание, в което обявява племенника си за свой основен наследник.
През 44 г. п.н.е. Гай Юлий Цезар е убит от заговорници. Октавиан е на военно обучение в Илирия, офицерите му го съветват да не се връща в Рим, но той тръгва. Пътьом научава, че е наследник на чичо си и започва да се нарича Гай Юлий Цезар. Публичното обявяване на този факт помага - изведнъж от никой, става фигура в политическата игра. Подкрепя го Цицерон, който иска да го използва срещу силния Марк Антоний. Още по-стабилни стават позициите му, когато верни на Цезар легиони го приемат за наследник и минават на негово подчинение. Е, важен фактор е, че очакват той да изпълни обещанието на Цезар за раздаване на земя и пари. Октавиан иска да спази думата на вуйчо си, но няма как – парите на Цезар междувременно са дадени на отговорно пазене при Марк Антоний, но той не ги дава на 19-годишния хлапак.
Тогава Октавиан продава част от наследените имоти, плюс някои свои и дори задлъжнява, за да се разплати с армията. Такива неща в Рим се разчуват и носят сериозни дивиденти. Следват поредица игри между Сената, Октавиан и Антоний, докато се стига до създаването на Втория триумвират, за който Антоний и Октавиан привличат Марк Липид. После Октавиан с армиите си обгражда Рим и Сенатът взима мъдро решение – одобрява властта на триумвирите за срок от 5 години и с цел „уреждане на Републиката“. А те правят огромна чистка, в която избиват най-малко 300 сенатори и 2 000 конници. Сред тях са не само хора, свързани с убийството на Цезар, а и много други, вписани в проскрипциите било по лични мотиви, било заради апетитните имоти, които триумвирите си поделят.
Въпреки че е пълен с напрежения още преди да се създаде, Триумвиратът показва известна ефективност, когато интересите съвпадат – например, успява да унищожи при Филипи войските на цезаровите убийци Брут и Касий. Сътрудничество има и във войната срещу Секст Помпей, който първо командва римския флот, но после превзема Сицилия и пиратства, като блокира доставките на зърно за Рим. Останали само със зрелища, но без хляб, гражданите се бунтуват, а Помпей е обявен извън закона. Разбиват го, а Октавиан прави подъл номер на Лепид, но, вместо да го обвинят в измяна, оставят в триото като фигурант. Така полето е свободно за гражданската война между Октавиан и Антоний, нищо, че Антоний е женен за сестра му Октавия.
Той обаче най-безцеремонно се забавлява с бившата на Цезар - египетската царица Клеопатра, но чашата прелива с информацията, че се кани да се разведе Октавия. Октавиан пише гневно писмо, в което го обвинява, че отказва брака си с високопоставена римлянка заради презряна чужденка. Антоний пък подигравателно отвръща, че точно Октавиан, който вероятно в момента гушка поредната съпруга на знатен римски гражданин, няма право да му се бърка в любовните дела. Да, Октавиан е ненаситен любовник, но тук не истината има значение, а фактът, че препирнята е повод за горещ конфликт, който завършва с морската победа на Октавиан при Акциум.
Марк Антоний скоро се самоубива, след седмица - и Клеопатра. Октавиан е победителят, който взима всичко. Той е единствената силна фигура в Рим, но с мотива за разклатеното здраве, през 27 г. пр.н.е. подава оставка от всички постове, един вид – Републиката е възстановена, управлявайте я. Сенатът обаче е умен, не се хваща на въдицата, а буквално го моли да приеме някой и друг пост. Той скромно се съгласява и в следващите 41 години е затрупан с титли, постове и власт. Тук става истинският преход на Рим от Републиката, която уж продължава да съществува, към Империята, която, заедно с Взантия, оцелява и определя европейските дела през следващите близо 15 века. Като владетел, Октавиан има ред заслуги. Той установява граждански мир в Рим за следващите 200 години. Завоюва малко нови земи, но създава буферни зони от съюзнически държави срещу варварите, така че конфликти има само по имперската периферия.
Икономически Рим процъфтява, творят се и нови закони, които уреждат включително социални и семейни дела. Строителството също е в голям разцвет – акведукти, пътища, храмове, обществени сгради. Неслучайно, както се разказва, когато през 14 година първият император Октавиан Август си тръгва от този свят, той подхвърля на приятелите си – взех Рим кирпичен, оставям ви го мраморен.
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските..
Изложба на Геракси Гераксиев и представяне на каталог в негова памет ще се състои в галерия „Крис“ в Асеновград (18,30 ч.). Изданието „Притчи за живота и любовта“ се посвещава на 50-ата годишнина от рождението на художника Геракси Гераксиев, когото загубихме преждевременно тази година. „Моторът на идеята за този каталог бе да изградим..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..