Личният гений на архитекта, дизайнера, художника и писателя Льо Корбюзие е почти безспорен, но идеите, на които се базира, са почти изцяло спорни. „Къщата е машина за живеене“ – твърди той. Неслучайно мнозина го определят като тоталитарен мислител, а архитектурата му – като антихуманна. „Пътят с много завои е за магаретата, правият път – за хората“ – настоява Льо Корбюзие. Но вижте проекта му за Париж - предвижда събаряне на една трета от сградите в центъра, а на тяхно място 13 небостъргача от суров бетон и стъкло, с паркове в геометрични форми, прорязани от магистрали. Тази идея е веднага отхвърлена от Общинският съвет на Париж, а същото правят с мащабните му проекти и други градове.
Но някои се връзват. Индия му възлага градоустройствен план за Чандигарх, столица на щата Пенджаб, а Корбюзие прави основните административни сгради, днес считани и за голяма забележителност, и за пълна катастрофа. А за немския Ди Велт британецът Теодор Далримпъл пише: „Що се отнася до унищожаване на градското наследство на Великобритания, германските военно-въздушни сили са куп глупави аматьори в сравнение със следвоенните ученици и почитатели на Льо Корбюзие“. Далримпъл говори също за неговия „ужасно нечовешки дисфункционален функционализъм“.
Доста точно. Корбюзие уж държи, но всъщност не се интересува от функционалността. Богат почитател го наема да направи квартал от еднофамилни сгради за негови работници в Песак, край Бордо. Корбюзие проектира 51 различни модулни сгради в онова, което се смята за негов „стил“ – бетон и стъкло, външни колони, малко носещи стени, огромни прозорци, градини на покрива. Хората обаче променят сградите, защото са адски неудобни - затварят някоя тераса, за да имат нова стая, намаляват прозорците, слагат кепенци, боядисват в цвят голите бетонни стени.
И след около 50 години почитателите на Корбюзие пищят до Бога, че гениалното му селище е разрушено, а непредубеденото око отбелязва, че всъщност едва сега жилищата му звучат човешки. На няколко пъти дотук свързвам Корбюзие с думата „стил“, но ако ме чуе, ще ми се кара. В теорията си той е категоричен, че стилът е лъжа и не съществува. Но човек може лесно да се подведе, когато го чете, когато живее в прочетеното обаче, нещата са други.
Прочутата Вила „Савой“ е сочена за ключова негова работа но семейство Савой се оплакват: „В хола вали, вали по рампата и стената на гаража е абсолютно напоена“. Корбюзие не отговаря и те го съдят. Съпругата му Ивон Галис пък е ужасена от новия им парижки мезонет: „Цялата тази светлина ме убива, направо ме влудява“. Разбира се, нейното раздразнение може да се припише на яда за постоянните му изневери, някои от които, като аферата с Жозефин Бейкър, са публично достояние. Но май не е само това.
Льо Корбюзие е интересна птица. Роден е като Шарл Едуар Жанре-Гри в Швейцария през 1887. Майка му е музикант, баща му е майстор по емайлиране на часовници и луксозни предмети. Шарл учи в занаятчийско училище и е много надарен, но се запалва по рисуване и архитектура, а през 1905, още незавършил, проектира първата си къща – вила Файе. Той още не е развил идеята, че, за да бъде творецът велик, трябва да скъса с всичко старо и да измисли нещо съвсем ново, така че вилата е приятно място. В това русло са и някои негови дизайнерски продукти, най-прочут сред които е шезлонгът „Корбюзие“ - настина удобно приспособление, класика на дизайна от 20 век.
С парите от първата къща, Шарл пътува из Италия, после работи и учи в Париж и Берлин, а накрая тръгва пак за Италия, но през Източна Европа и Турция, а в България е впечатлен от великотърновските къщи. Обратно в родината обаче, строи нова къща за родителите си, те се настаняват, но скоро се изнасят, защото тя изобщо не е удобна за живеене. През ПСВ той преподава и се занимава с теоретични архитектурни изследвания. Запалва се по модерния тогава железобетон и базира на него всичките си останали проекти, включително църквата „Нотр дам дю О“ в Роншан – сграда с необичайна форма, фантастичен силует и стени с прозорци в различна големина, които осветяват специфични места във вътрешното пространство. Но все пак, храм с голям недостатък – липса на топлина.
През 1917 Шарл отваря архитектурно бюро в Париж, но през 1918 се втурва в рисуването и 4 години се занимава само с него. С негов приятел кубист решават, че кубизмът е прекалено ирационален и романтичен, пишат манифеста „Отвъд кубизма“ и прокламират своя Пуризъм. Това е кубизъм, но ориентиран към по-индустриални обекти и без никакви орнаментации. Двамата издават списание „Нов дух“, в което Шарл развива новаторските си архитектурни идеи под псевдонима Льо Корбюзие, с който повече никога не се разделя.
През 30-те и 40-те години той се забърква с тоталитарните режими, чиито идеи за реализация на огромни проекти, които отричат стария свят и изграждат нов, му импонират силно. Мусолини го кани да чете лекции в Рим, Сталин му възлага строежа на профсъюзен дом в Москва, пише в изданието на френските фашисти, обсъжда възможността Хитлер да промени Европа, сътрудничи с режима във Виши. Изненадващо, но след войната всичко това изчезва като с вълшебна пръчица и Льо Корбюзие е чисто нов човек, прочут теоретик на архитектурата, който е почитан и получава поръчки по цял свят.
Льо Корбюзие умира от инфаркт през 1965, докато плува в Средиземно море. Вижда живота си като поредица провали и към края с горчивина казва: „Животът е прав, архитектът греши!“ Гробът му е маркиран с бетонен блок, който вероятно му тежи и отвъд.
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
С Дионисиево шествие в Пловдив ще бъде открит фестивалът „Дефиле на младото вино“, който ще продължи до неделя. Участниците в 16-то издание на фестивала са 65 , сред тях са най-добрите производители на вина и вкусни храни. Новите фирми тази година са 5, а винопроизводителите са рекорден брой – 51 . За тях и за посетителите широко отварят врати 18..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..