Щом навършва 21, Томас започва да получава 180 марки месечно от семейната рента и с големия си брат, писателя Хайнрих Ман, живеят около три години в Италия. През 1897 излиза и първата му книга – истории за деца, писани от братята и илюстрирани от сестра им Карла. В Италия Томас подхваща и първия от най-великите си романи – сагата „Буденброкови“, която излиза през 1901. В нея се проследява живота на 4-5 поколения и упадъка на фамилията, която постепенно губи духа, енергията и принципите си, а романът се превръща в огромно платно, изобразило възхода и падението на самото бюргерство Томас Ман разказва в голяма степен историята на собственото си семейство, а второстепенните персонажи са реални лица от Любек.
Мнозина се разпознават, но не всички са доволни, така че после Любек недолюбва своя велик син. За сметка на това светът, особено с появата на третия том на „Буденброкови“ през 1903, оценява таланта на едва 26-годишния Томас Ман и името му се прочува. По това време Томас и Хайнрих все повече се отдалечават – по идеологически и естетически причини, а вероятно и поради завист от страна на Хайнрих. Отношенията им остават сложни, минават и през дългосрочно скъсване, а после се възстановяват, но главно чрез писма. За сметка на това обаче Томас Ман се запознава с Катя Прингсхайм, красива и умна дъщеря на известна, отдавна покръстена еврейска фамилия, първата жена в Бавария, която учи физика и математика. Двамата се женят, имат 6 деца и тя го подкрепя цял живот.
Но отначало ги събира Съдбата. Първо, оказва се, че Томас познава Катя от дете, макар не лично, а от портрет, рисуван от Ленбах. После, двамата се срещат на странно за богато момиче място – в прозаичен мюнхенски трамвай. И трето, това е първата любов на Томас Ман към жена. Иначе той си пада по момчета, публична тайна, потвърдена 25 години след смъртта му, когато се отварят дневниците. Но и досега немското общество не е широко информирано за сложната сексуалност на писателя, там изследователите сякаш се срамуват, не искат да опетнят благообразната бюргерска физиономия на своя велик „Гьоте от 20 век“, както го наричат. Обаче англичани и американци нямат подобни скрупули – правилно смятат, че тази толкова важна тема има пряко отношение към творческия гений на Томас Ман и истината няма да помрачи образа му, а ще го изясни.
В семейството на Томас Ман царят наистина специални отношения по темата за любов и смърт. Ерос и Танатос в класическия фройдистки вариант там са у дома, а психоанализата е една от философските бази на цялото му творчество. Томас Ман рано осъзнава своята сексуалност – влюбва се в момче още в гимназията, а последното му увлечение е млад сервитьор в САЩ, където живее през ВСВ. Той държи в кабинета си картина с голи млади момчета, които катерят скала. Пише „Смърт във Венеция“, роман за възрастен полски аристократ, който се влюбва в млад италианец. Жена му и всички в семейството знаят всичко. Но има едно голямо „но“ – не е сигурно, че хомосексуализмът му някога се реализира на живо, по-скоро обратното – нещата са само на платонично ниво. Идеята е, че самият той смята хомосексуализма за болест, потиска нагона си и го сюблимира в акт на творчество. Това е свързано с друга философска база – ницшеанството и идеята, че творецът трябва да е болен и да се бори с болестта, за да стане истински гений.
Подобни въпроси се коментират с цялата възможна сериозност и цялата възможна ирония, в романа „Вълшебната планина“. А болестта като част от творческия гений е в основата на романа „Доктор Фаустус“. В него музикантът Адриан Леверкюн сключва сделка с дявола и му продава душата си, за да стане истински гений. А точно болестта е сред инструментите, с които Дяволът реализира своята част от сделката. Но проблемите на Томас Ман не се изчерпват само с хомосексуализма, има и елемент на инцест. Първо, съпругата му Катя има такава връзка със своя брат близнак преди да се ожени, а Томас използва историята за сюжет на романа „Кръвта на семейство Валсунг“. Неговият богат и влиятелен тъст опитва да спре книгата, но напразно. Самият Томас Ман има хомосексуални чувства към големия си син Клаус, отглас от което е отношението на възрастния Яков към младия Йосиф в „Йосиф и неговите братя“.
А и в дневника си от 1920 Ман недвусмислено пише: „Намирам Ейси /това е детски прякор на 14-годишния Клаус/ за ужасно красив в своите плувки. И е съвсем естествено, че трябва да се влюбя в сина си, май веднъж завинаги съм приключил с жените“. Не е приключил обаче, поне не с малките момиченца. Той открито фаворизира голямата си дъщеря Ерика, те си знаят защо, а по-късно, когато малката Елизабет е на 7, пише новелата „Разстройство и ранна скръб“, която, казват, кара „всеки читател да се учуди на дръзкото въображение на старият магьосник“. Но не е само въображение, в дома царят наистина специални нрави. Повечето деца на Томас Ман са активно бисексуални, силно депресивни, със суицидни наклонности и влечение към алкохол и наркотици. Големите, Клаус и Ерика, повтарят примера на майка си и нейния брат, а Клаус прави любовта със сестра си сюжет в романа „Роднини“. После и двамата имат любовници от различни полове, но си ги разменят или заедно се забавляват с тях.
В края на краищата Клаус, който опитва да стане писател като баща си, но не успява да се измъкне изпод тежката му сянка, се самоубива. Но той най-добре обобщава ситуацията в мемоарите си: „Атавистичните табута и инцестните импулси от предишните генерации са още живи в нас“. Не знам как покрай всичко това самият Томас Ман не само оцелява, а и става един от най-великите писатели на всички времена. Може би все пак наистина се опира, както пише брат му Хайнрих, на „яростната страст към собственото си его и неспособността да разбере истинската сериозност на живота на някой друг“.
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте. Има..
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..