Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Недостижими са целите на програмата за развитие до 2030г.

Имаме голяма група работещи бедни, които не могат да излязат от притеснението за ежедневните нужди

Румен Гълъбинов
Снимка: БГНЕС

Икономиката трябва да напредва и според Националната програма за развитие на България 2030. За най-важните идеи в рамковия стратегически документ, вече публикуван в страницата на МС говорим с финансовия анализатор Румен Гълъбинов.

Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски подем и Намаляване на неравенствата. 

Делът на преждевременно напусналите образование и обучение трябва да падне от 12 процента сега на 7 процента при средно ниво в ЕС от 10,6 на сто към момента, се отбелязва в документа.

Икономистът отбеляза: Давам пример с образованиетоЕС отделя доста средства за неговото развитие, със състоянието на образованието ни днес, реалистично ли е да очакваме да се доближим до този ръст в Европа?

Румен Гълъбинов подчерта също: Новата национална програма за 10 г. напред има като основен приоритет достигане на  средните нива в Европейския съюз, но не съвсем, бих казал,  затова, защото ако разгледаме основните й цели, а те са три, първата е технологична трансформация или основно си визира навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, т. н. индекс „DESI”. Целта в случая е България след десет години да стигне средното ниво за ЕС  като в текуща стойност сега е 36,2, а пък ЕС средното към момента е 52,5,  т. е. вижда се, че дори ЕС да остане на средното към момента е 52,5. Т. е. вижда се, че дори ЕС да остане на същото средно ниво, каквото е в момента, а това със сигурност няма да е така след десет години, това е твърде амбициозна задача, която си поставяме да достигнем подобно средно ниво.  Разбира се, тя е далеч по-реалистична за реалната икономика с навлизането на дигиталните технологии.

Но какво да кажем за навлизането на дигиталните технологии в обществените услуги, в публичните услуги, в държавната администрация. Т. е. ако  си поставяме такава цел ние трябва да имаме предвид да започнем незабавно административна реформа и въвеждане масово на електронните услуги, т. н. електронно правителство, свързаните с това интернет и дигитални технологични улеснения за гражданите, когато ползват всякакъв вид обществени услуги не само в самата държавна администрация, но също така в сферата на здравеопазването, пенсионната система и образованието.

Цел номер две е демографският подем. Ние трябва да направим драстичен скок в тази политика. За съжаление според коефициента на естествен приръст ние сме с най-ниския такъв – минус 6,6. Планираме след десет години да станем на минус 5, а средното за ЕС в момента е минус 0,7. Т. е. за какъв демографски подем говорим и какво планираме да правим през тези 10 г. след като ние няма да успеем в никакъв случай да намалим поне наполовина това ускорено обезлюдяване на България? 

Защо е толкова неамбициозна тази цел, която сме си поставили? Не може ли и ние да правим така както прави съседна Гърция – от следващата година ще дава по 2 000 евро за новородено. Ние не може ли да помислим за такива неща?

И от другата страна да си подобрим здравната система, за да удължим средната продължителност на живота и да намалим тази катастрофална смъртност.

Третата цел е за намаляване на неравенствата. Тук пък основният фактор е коефициентът на Джини. Текущо в България ние сме почти 40, а средно за ЕС е около 30, а ние предвиждаме след 10 години да сме на ниво 33.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Държавата се нуждае от финансова дисциплина и реформи

Държавата ни се нуждае от правителство, което да има финансова дисциплина и да е готово на реформи. Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев дни след като вече имаме сформирано редовно правителство между ГЕРБ, ИТН и БСП. Той подчерта, че е възможно страната ни да има икономическа и финансова стабилност, тъй като ГЕРБ и ИТН..

публикувано на 20.01.25 в 10:47

Появата на Тръмп е сериозно предизвикателство за Европа

Това, което се случва в Близкия Изток, е нещо положително - след 15 месеца кървава война, в която бяха убити над 45 000 палестинци и израелци. Това, което става между Израел и Хамас е низ от радикални промени в този регион - споразумението с Хизбула, избора на нов ливански президент, на ново ливанско правителство. Все пак споразумението е много..

публикувано на 20.01.25 в 10:18

Капана на историята

В последния епизод от сезона поглеждаме към историята, а и към бъдещето, през очите на едно момиче на 15. Гостува ми дъщеря ми Никол Стоева, която ми каза, че е открила в книгата на Ювал Ноа Харари “Сапиенс” начин на мислене, а не само факти и дати. Харари критикува склонността да гледаме на историята като на линеен разказ, при който резултатите..

публикувано на 20.01.25 в 10:15

Жизнено важно е биомаркерите да се плащат от НЗОК

България е единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с публични средства. Недопустимо е заплащането на биомаркерната диагностика от НЗОК да продължава за поредна година да се отлага, докато десетки пациенти се борят за живота си и достъпът им до иновативна терапия зависи от тов дали..

обновено на 20.01.25 в 07:59

Коалиционни конструкции като новия кабинет имат дълъг мандат

Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров.  Той припомни, че подобна..

публикувано на 17.01.25 в 16:55