2
Когато ние българите имаме Любомир Левчев - това е колос, гений в поезията - и го загубим, то по-страшно от това няма. Така поетесата Божана Апостолова реагира на вестта за кончината на Любомир Левчев, определян като голям поет и противоречива личност.
На 84 години, той оставя в наследство също такова богато и противоречиво творчество – поезия, проза и есеистика, писани в периода и на социализма, и на демокрацията. Бил е литературен редактор в Радио София и главен редактор на вестник „Литературен фронт“. Председателствал е Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година. Носител е на десетки национални и международни литературни отличия, както и на държавни награди. Негови книги са преведени в повече от 30 страни по света. Божана Апостолова издава последната му поетична книга „В невидимата кула“ през 2014 г.
Все ми се искаше – добър или лош, визиантиец или не, какъвто и да е, той е огромен поет. Искаше ми се да е сред нас, да учи младите. Той говореше умно, вдъхновяващо, уж обикновено, а думите отхлупваха сърцето ти и те караха да го гледаш със зяпнала уста.
Божана Апостолова разказа, че познава Левчев от първата й поетична книга през 1978 година.
С него ме запозна Петър Анастасов и много често наум го псувах - с огромно извинение - защото книгата ми бе приета и отлагана 3 години. И болката на поета, представете си, особено при моя характер, какво се случва.
По-късно разказва, че се е запознала със семейството му, със секретарката му. И ако за близките му загубата е голяма, Апостолова е категорична, че за нас българите е стократно по-голяма.
Скоро написах една книга и тя излезе – „Душа в душата“ - спомени за Вера Мутафчиева. И това са спомени, когато тя беше заместник председател на Съюза на писателите, тоест дясната ръка на Любомир Левчев. От такива хора има нужда България – като Вера, като Любомир Левчев. И ние хората, простосмъртните, сме длъжни пред себе си, пред съвестта на България да им прощаваме разни човешки забежки наляво, надясно. Това, което те трябваше да направят, го направиха. Любомир Левчев стои на върха на нашата поезия.
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..
Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години. Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..
Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица