Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отворена е покана към младежите за културни събития в "Капана"

Пловдивският квартал "Капана" е домакин на различни фестивали
Снимка: БТА

„Правим периодични отворени покани за културни събития, насочени конкретно за пловдивския квартал „Капана“. Всяка година се стараем да отваряме по една такава покана и да стимулираме организации и артисти да се изявяват там и да пълнят с повече културно съдържание района“. Това каза пред БНР артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева. По думите й този квартал винаги ще бъде зареден със своя артистизъм.

„Стараем се да има повече културни събития в района. Хората да са стимулирани да правят култура там. Повечето събития са с отворен вход“, добави Куюмджиева в съвместното предаване на програма "Хоризонт" на БНР и Радио Пловдив "Сто-лица култура".

Тя обяви, че сега правят такава отворена покана към младежки организации, които да участват в събитията. Поканата е със срок до 3 май и е с общ бюджет от 50 хил. лв.

 „Самите ние се променяме в този квартал. Надяваме се да продължим да сме тук“, казва художничката Диана Папазова за своята галерия, в която често творят и деца.

Със сигурност ще продължим да сме в „Капана“, защото в последните 3 години клиентите ни гласуваха своето доверие и направиха така, че да сме разпознаваеми не само в Пловдив и в България, но и по света, казва собственикът на най-посещавания ресторант в квартала Райчо Марков.

„Това, че пространствата за изкуство намаляват за сметка на заведенията, е забележим процес в последните 2 години“, каза пък Петър Жечев, който учи в Англия. „Хората възприемат квартала като място, където могат да се забавляват, а не като център, концентриран с изкуство. Убеден съм, че двете неща могат да съжителстват“, добави той.

Светлана Куюмджиева коментира и искането за оставката й: „Не искам да свалям този проект на това ниво и на тази арена на евтини политически и партийни страсти. Отчетите, които са поискани, са публикувани на нашия уеб сайт и те отдавна са гласувани от Общински съвет. Те са публична информация и са известни“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11