Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български език в ЕС и на матурите

Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование. 

  Доц. Милен Михов: Това  е един елемент от едно ново разбиране и един нов патриотизъм и родолюбие. Ние продължаваме да смятаме Европа като нещо далечно и отделено от България, което не е така. В Европа, в Европейския съюз живеят, по различни данни, над милион българи. Над 200 хиляди деца живеят там,  в Европа и това са нашите деца. И ние трябва да изградим такива отношения,  правни и нормативни норми, които да дадат възможност на  тези българи и на техните деца да получат едно образование - достойно и качествено по български език, така че да могат да живеят в Европа като български граждани и да носят и да съхраняват българския език и българските традиции.

Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз. 

Този въпрос се повдига от  доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища,  работещи като неправителствени организации в държавите членки  на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български  граждани и на  техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с  двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това  е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат  определена решаваща роля.

Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори  подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.

Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме  тази идея.. А  тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място,  с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да  кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.

Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.


Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Ще върна адвокатурата в обществения живот на Пловдив

Връщането на адвокатската колегия в обществения и културен живот на Пловдив – такава е амбицията на новия председател на съсловната организация адвокат Пламен Бонев. Това той сподели в интервю за Радио Пловдив след като беше избран през уикенда начело на 1260 адвокати, колкото наброява местната колегия. „ В културния и обществен живот..

публикувано на 27.01.25 в 15:52

Вече няма толкова големи задръствания в Пловдив

В момента в Пловдив няма толкова големи задръствания. Аз също се придвижвам с автомобил и сега се придвижвам много по-бързо от края на миналата година. Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по повод информацията, че града е шести в света по задръствания. Той беше категоричен, че в момента в града има успокояване на трафика, заради..

публикувано на 27.01.25 в 15:45

Търговската война води до негативни последици за всички

До какво ще доведе напрежението между Европейския съюз и Доналд Тръмп прогнозира в програма "Точно днес" Димитър Георгиев, финансист и анализатор на международните пазари. Според него президентът Тръмп е в центъра на събитията повече от вякога и повече от всякога пазарите зависят от това, какво ще реши той. И всеки ден е различнен. " Днес се..

публикувано на 27.01.25 в 10:44
Светлин Тачев

Кабинетът действа синхронно, ще се разберат за бюджета

При кабинета „Желязков“ виждаме една реална коалиция, а не сборен механизъм от формации, какъвто беше т.нар. сглобка. Действията между политическите играчи в правителството са по-устойчиви и синхронизирани, което дава възможност да мислим, че кабинетът ще изкара по-дълго от този на Денков. Това коментира политолога Светлин Тачев от Агенция..

публикувано на 27.01.25 в 10:35

И на 90 години БНР остава модерна медия

Тази година Българското национално радио става на 90 години, а Радио Пловдив - на 70.  "Трябва да обръщаме внимание и на успехите, и на предизвикателствата. Тези 90 години означават, че много хора преди нас са постигнали много неща - да работим в медия, която се ползва с много високо обществено доверие, която хората не само слушат, а истински се..

обновено на 25.01.25 в 10:35