Българските студенти празнуват. Любопитството и интересът към познанието ги отвеждат към университетите, за да получат повече сила за бъдещия си живот.Счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е звучал още през 13 век, а авторите му са неизвестни. За трудната мисия „студент“ и очакванията на младите хора и на обществото към тях след напускането на „студентската скамейка“ – чуйте Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети часове преди да бъде избран от националното жури „студент на годината“.
Яна Вангелова: Честит празник от мое име и от името на Националната студентска организация. Ако трябва да започна със студентския химн, пожелавам им да са винаги весели и млади, както се пее в химна.
Със сигурност студентската общност и преди години, и сега е била една от най-активните. Отговорността на студентите е такава, че те трябва да имат мнение и по обществените въпроси, поне според мен.
Всъщност, нещо, което ми прави впечатление, разглеждайки кандидатурите за „Студент на годината” е, че имаме доста активни млади хора. Те участват на конференции, развиват себе си, дават на обществото – такива примери трябва да се дават повече, да се показват, именно такава е и основната идея на националния приз „Студент на годината” да покажем лицата на тези най-добри студенти в България. На мен лично ми е много трудно да кажа кой от тях е най-добърият, защото наистина те са уникални и бих наградила повече от 15 човека, но няма как, във всеки конкурс трябва да има по един награден.
Днес съвременният студент има много по-голям достъп до информация. Университетът по-скоро не е мястото, където да намериш информация, а да отсееш най-качествената в целия поток от информация, който може да се намери и в интернет, и навсякъде, по-скоро като един ориентир, като един компас в целия океан на знанията и разбира се да намериш много приятели, възможност да намериш личности в лицето на различни преподаватели, които да ти показват тази посока.
Доста кандидат-студенти избират специалности на база на това какво смятат родителите им, че трябва да учат, на база на това какво е модерно, но този избор обикновено до специалности в стопанските, социалните, правните науки – най-масовите, но това не гарантира реализация и има специалности, които имат недостиг на кандидат-студенти, а пък бизнесът търси такива кадри. Но аз си го обяснявам с това, че масата търси модерното.
В част от университетите е по-лесна комуникацията с преподавателите и това е, ако щете, е стил на самите преподаватели в съответния университет. В моя аз лично се радвам, че познавам добре преподавателите си и те се интересуват кои са хората срещу тях. Но аз уча в по-малък университет, но там, където и потоците са по-големи това е невъзможно. Аз уча в университета „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и за него мога да кажа, че комуникацията с преподавателите е много по-лесна. А за да видите ефекта от образованите хора, трябва да минат няколко години.
Мисля, че тук държавата не си е свършила работата и не знае какви точно специалисти са й нужни, а и методите и мерките, които се възприемат към момента за стимулиране на младите хора да изучават определени специалности смятам, че са недостатъчни, както и информационната кампания за тези специалности. По този въпрос говорим с Министерството на образованието и в най-скоро време да стартираме една такава кампания. Очакваме малко повече възможности. На много от местата се иска стаж, иска се практика, която не се осигурява предварително. Няма как да искаш нещо, което няма откъде младият човек да го вземе.
Чуйте звуковия файл:
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..