Българските студенти празнуват. Любопитството и интересът към познанието ги отвеждат към университетите, за да получат повече сила за бъдещия си живот.Счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е звучал още през 13 век, а авторите му са неизвестни. За трудната мисия „студент“ и очакванията на младите хора и на обществото към тях след напускането на „студентската скамейка“ – чуйте Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети часове преди да бъде избран от националното жури „студент на годината“.
Яна Вангелова: Честит празник от мое име и от името на Националната студентска организация. Ако трябва да започна със студентския химн, пожелавам им да са винаги весели и млади, както се пее в химна.
Със сигурност студентската общност и преди години, и сега е била една от най-активните. Отговорността на студентите е такава, че те трябва да имат мнение и по обществените въпроси, поне според мен.
Всъщност, нещо, което ми прави впечатление, разглеждайки кандидатурите за „Студент на годината” е, че имаме доста активни млади хора. Те участват на конференции, развиват себе си, дават на обществото – такива примери трябва да се дават повече, да се показват, именно такава е и основната идея на националния приз „Студент на годината” да покажем лицата на тези най-добри студенти в България. На мен лично ми е много трудно да кажа кой от тях е най-добърият, защото наистина те са уникални и бих наградила повече от 15 човека, но няма как, във всеки конкурс трябва да има по един награден.
Днес съвременният студент има много по-голям достъп до информация. Университетът по-скоро не е мястото, където да намериш информация, а да отсееш най-качествената в целия поток от информация, който може да се намери и в интернет, и навсякъде, по-скоро като един ориентир, като един компас в целия океан на знанията и разбира се да намериш много приятели, възможност да намериш личности в лицето на различни преподаватели, които да ти показват тази посока.
Доста кандидат-студенти избират специалности на база на това какво смятат родителите им, че трябва да учат, на база на това какво е модерно, но този избор обикновено до специалности в стопанските, социалните, правните науки – най-масовите, но това не гарантира реализация и има специалности, които имат недостиг на кандидат-студенти, а пък бизнесът търси такива кадри. Но аз си го обяснявам с това, че масата търси модерното.
В част от университетите е по-лесна комуникацията с преподавателите и това е, ако щете, е стил на самите преподаватели в съответния университет. В моя аз лично се радвам, че познавам добре преподавателите си и те се интересуват кои са хората срещу тях. Но аз уча в по-малък университет, но там, където и потоците са по-големи това е невъзможно. Аз уча в университета „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и за него мога да кажа, че комуникацията с преподавателите е много по-лесна. А за да видите ефекта от образованите хора, трябва да минат няколко години.
Мисля, че тук държавата не си е свършила работата и не знае какви точно специалисти са й нужни, а и методите и мерките, които се възприемат към момента за стимулиране на младите хора да изучават определени специалности смятам, че са недостатъчни, както и информационната кампания за тези специалности. По този въпрос говорим с Министерството на образованието и в най-скоро време да стартираме една такава кампания. Очакваме малко повече възможности. На много от местата се иска стаж, иска се практика, която не се осигурява предварително. Няма как да искаш нещо, което няма откъде младият човек да го вземе.
Чуйте звуковия файл:
Връщането на адвокатската колегия в обществения и културен живот на Пловдив – такава е амбицията на новия председател на съсловната организация адвокат Пламен Бонев. Това той сподели в интервю за Радио Пловдив след като беше избран през уикенда начело на 1260 адвокати, колкото наброява местната колегия. „ В културния и обществен живот..
В момента в Пловдив няма толкова големи задръствания. Аз също се придвижвам с автомобил и сега се придвижвам много по-бързо от края на миналата година. Това заяви кметът на Пловдив Костадин Димитров по повод информацията, че града е шести в света по задръствания. Той беше категоричен, че в момента в града има успокояване на трафика, заради..
До какво ще доведе напрежението между Европейския съюз и Доналд Тръмп прогнозира в програма "Точно днес" Димитър Георгиев, финансист и анализатор на международните пазари. Според него президентът Тръмп е в центъра на събитията повече от вякога и повече от всякога пазарите зависят от това, какво ще реши той. И всеки ден е различнен. " Днес се..
При кабинета „Желязков“ виждаме една реална коалиция, а не сборен механизъм от формации, какъвто беше т.нар. сглобка. Действията между политическите играчи в правителството са по-устойчиви и синхронизирани, което дава възможност да мислим, че кабинетът ще изкара по-дълго от този на Денков. Това коментира политолога Светлин Тачев от Агенция..
Тази година Българското национално радио става на 90 години, а Радио Пловдив - на 70. "Трябва да обръщаме внимание и на успехите, и на предизвикателствата. Тези 90 години означават, че много хора преди нас са постигнали много неща - да работим в медия, която се ползва с много високо обществено доверие, която хората не само слушат, а истински се..