Великите европейци - Свети Франциск от Асизи

Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а папа Йоан-Павел II го обявява и за светец-покровител на екологията. Още от 1931 пък 4 октомври, неговият патронен празник, се отбелязва като Световен ден за защита на животните. 

Малипиеро, Св. Франциск 

Някои го наричат „вторият Христос”. Други казват, че с радостта си от живота Свети Франциск е истински духовен предтеча на Ренесанса. Заради кротостта и дълбоката му любов към хората – не, а към всеки отделен човек, трети го наричат демократ, казват дори, че той е „първото хипи”. 

Вероятно всички сме чували „мъдростта”, че най-добре е човек нищо да не чака, за да не се и разочарова от нищо. Но Свети Франциск обръща смисъла, като казва: „Блажен, който нищо не очаква - той ще се радва на всичко”. Така че разбираемо е защо думите и делата на светеца са вдъхновение за мнозина – и то го почитат не само добрите католици, а и доста протестантски църкви. От друга  страна, изследователи твърдят, че животът на този човек е по-скоро за наръчник по психиатрия, отколкото пример за подражание. Е, разликата между двете е твърде тънка и май е свързана с едно гениално прозрение – странностите на Свети Франциск се дължат на факта, че той „вижда естествените неща в свръхестествена светлина”.

И още нещо казват: той намира своята свобода, като вярва, че е открил тайната на живота в служенето, в това да бъдеш винаги втори, никога първи. Честно казано, след всичко, което научих за Свети Франциск, трудно ми е да реша аз коя гледна точка смятам за правилна, затова ще ви представя фактите, а вие си блъскайте главите с оценките.

Малипиеро, Св. Франциск, 2.25

Малкият Франциск се ражда през 1881 или 1882 година в Асизи. Баща му е Пиетро де Бернардоне, богат търговец на платове, майка му - Пика де Борлемон, благородна дама от Прованс. Заради търговията Пиетро е често във Франция и, освен жена, носи оттам любов към френския език и всичко френско, които предава на сина си, закърмен с трубадурски песни. 

Момчето е кръстено Джовани. То обаче се ражда в отсъствие на бащата, а когато той се прибира, сменя името му на Франческо, „малкият французин”. Той е единствен син сред 6 дъщери и се очаква да наследи бизнеса, а дотогава води разгулен живот - всичко му е позволено, всичко му е простено и всичко, което иска, получава. Франческо е тщеславен и мрази някой да го превъзхожда. Когато е на 20, избухва един от редовните конфликти между съседните Асизи и Перуджа. Младото петле скача на коня и се хвърля в битката, но Асизи губи, а Франческо едва отървава кожата. Не го убиват заради откупа, който семейството ще плати, но преговорите се проточват, а той прекарва цяла година в студена и мръсна дупка. Там Франческо не само се разболява, но има и видения, все още не особено ясни. Обратно в Асизи, той се връща и към разгулния живот, но не със същия ентусиазъм, нещо го гложди. 

Младежът мечтае за военна кариера и през 1204, облякъл пищна рицарска броня, тръгва на поход в Южна Италия. Не стига до никъде обаче, още на следващия ден се разболява пак, а през нощта чува глас, който му казва: „Служи на господаря, не на роба”. Той отново се връща в Асизи и постепенно, чрез размисъл и молитви, започват да си изяснява нещата. Когато старите приятели го питат да не би да е влюбен, че е така умислен, Франческо отговаря: „Да, ще се омъжа за най-красивата и най-справедливата от всички, които досега съм срещал”, като има предвид своята „Госпожа бедност”.

Малипиеро, Св. Франциск, 6.10

Един ден Франческо излиза да поязди извън града и среща прокажен. По принцип той е ужасен от болестта, но виденията му сочат, че духовната битка започва с победа и умъртвяване на инстинктите. И като усеща в себе си порив най-после да поведе тази битка, младежът слиза от коня, целува ръка на прокажения и го прегръща. Смята се, че това е моментът, в който светският мъж Франческо започва да се превръща в духовния светец Франциск. След тази случка, Франциск все по-често се оттегля да се моли и да плаче за греховете си в изолирани места, ходи да се грижи за болни хора, раздава пари и дрехи на бедните. В порутена църквичка край Асизи, той чува глас: „Франциск, възстанови църквата ми, която, както виждаш, е цялата в руини”. Младежът възприема заръката буквално. Той отива в къщи, взема няколко топа плат, продава ги на пазара заедно с коня си, а парите отнася на свещеника в църквата. Онзи обаче не ги взима, знае, че бащата на Франциск няма да одобри това. И наистина, когато Пиетро научава, той първо пребива бъдещия светец, а после го заключва в килера. Освобождава го майка му, но бащата е наистина бесен. Иска да съди сина си, но Франциск заявява, че не може да го съдят светските власти, защото вече е отдаден на бога. Работата стига до епископа, а той, като разумен човек, отсъжда Франциск да върне парите на баща си. Той го прави, но, освен парите, хвърля в краката му и всичките си дрехи с думите: „Те също са твои, досега имах земен баща, отсега нататък ще казвам само - Отче, който си на небесата”. Това е проява на типичния за Свети Франциск опит за идентификация с Христос. Което обаче критиците оценяват като проява на тежкия грях на гордостта.

Малипиеро, Св. Франциск, 10.43 

Франциск вече живее почти като отшелник, но още не знае точно какво прави. Светва му, щом чува пасаж от евангелието на Матея, в който Христос съветва учениците да не взимат пари или каквото и да било друго за път, „защото работникът заслужава своята прехрана”. И той, въпреки че официално няма право, започва да проповядва, главно две неща – пълна бедност и всеобща любов. 

Около него се събират ученици, а когато стават 11, води ги в Рим, за да благослови папата новия орден. Папа Инокентий III, а и цялата курия, не обичат бедността, напротив, те тънат в разкош, раздават корони и власт, а критиците си преследват с обвинения в ерес. Но Франциск не съди никого, с поведението си той казва – вие правете каквото щете, аз ще правя каквото смятам за редно. Един кардинал урежда срещата, но папата не харесва изпитата, мръсна фигура, навлякла парче кафяво зебло, вързано през кръста с въже, която му се явява. Още по-малко харесва идеята за бедняшки орден и с пренебрежение отпраща Франциск. Но през нощта сънува, че точно този бедняк, пораснал до великански размери, поддържа на раменете си срутващия се Латерански дворец, папската резиденция по онова време. И не е само сънят. Междувременно един кардинал мъдро го съветва: „Правете каквото щете, но не казвайте на хората, че нямат право да живеят по евангелски,  особено ако те самите го искат”. Инокентий III решава да не създава излишни проблеми, както прави предшественикът му с гоненията срещу Валденс и „бедните от Лион”, затова кара Франциск да се закълне във вярност на папата, разрешава му да проповядва и дава тонзури на братята от новия Орден на миноритите. До края на живота си през 1226 Франциск изминава дълъг път във вярата и става автор на много чудеса. 

Един ден, докато върви с учениците си през гората, чирикането на птиците му пречи да говори. Той спира и кротко казва: „Сестрици мои, ако вече сте казали, каквото имате, дайте ми възможност да кажа и аз”. Птиците млъкват, събират се край него, а той им проповядва христовата любов. Прочута е също историята за вълка, който тормози цял град. Но Франциск намира вълка, благославя, нарича го „братко вълк” и го укорява за лошите му постъпки. Вместо да го нападне, вълкът ляга в краката му и слуша проповед за доброто. После Франциск го води като послушно куче в града и казва на хората – ето този, който ви тормозеше, той обеща, че вече няма да прави така, но имам едно условие – вие пък ще го храните всеки ден, защото и той е творение божие. 

В един момент Франциск явно доибива огромно самочувствие в проповедите и решава да обърне в правата вяра самия султан на Египет, срещу когото в момента се бият християнските армии от поредния кръстоносен поход. И наистина отива при султана. Той любезно го изслушва, забавлява се с него известно време и, макар да не се покръства, не само отпраща Франциск по живо, по здраво, а и дава на ордена му специално разрешение да работи в Светите земи от името и в полза на всички християни. Две години преди смъртта си Франциск се качва на една планина за усамотение и молитва по случай Кръстовден. Там има видение, от което се събужда с рани по ръцете, краката и ребрата – на същите места, където, както се предполага, са раните на Христос. 

Ако някой си мисли, че стигмата е награда за добродетел или нещо подобно обаче, дълбоко се лъже, това е тежък товар, живи рани, които болят и кървят. Те се прибавят към всички други болести, които Франциск вероятно сам си е причинил с гладуването и ужасния живот, който води, така че смъртта го отнася през 1226, на 45. Заради голямата си любов, голямото страдание и многобройните чудеса, Франциск от Асизи е обявен за светец само две години след смъртта си. Малко преди това той написва знаменитата си „Песен за брата Слънце”, която завършва така: „Хвала на тебе, мой Господи, за сестрата наша Смърт телесна, от която никой жив човек не може да избегне, горко на онези, които умират със смъртни грехове, блажен оня, който ще открие, по твоята пресвета воля, че втората смърт няма да му навреди”.

Уйлям Хенри Драпър, Всички създания…..