Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Външната политика на Меркел ще е зависима от Макрон

И все пак... Меркел! С висока избирателна активност, без дилема и  с набъбващо количество въпросителни около формулата на новия управленски мандат, Германия  фокусира  върху себе си погледите на Европа.

Изборите, които сякаш бяха приключили за мнозина, преди да започнат, ще очертаят многозначително реперите на  ЕС - като  проект с бъдеще или повече като конгломерат от все по-видими различия. 

За интригата около изборите в Германия и след тях, очакваната победа на 63-годишната канцлерка след 12 години начело на  държавата, сигналите дадени от малките партии, които ще определят състава на бъдещото коалиционно Правителство и отзвука им в нуждаещата се повече от всякога от социална  справедливост Европа – събеседник – журналистът Георги Папакочев. 

Георги Папакочев: Вариантите за конфигурацията на новото управление не са чак толкова много, особено след като социалдемократите, които претърпяха най-голямата си загуба от много  години насам, обявиха директно със своя лидер Мартин Шулц, че ще бъдат в опозиция. Това е много интересен момент, тъй като досега са голяма коалиция между ХДС и ХСС – това са християндемократите на Меркел и социалдемократите на Шулц няма да управляват повече заедно като голяма коалиция. Всъщност, това е и новото, но в крайна сметка то не е чак толкова драматично, колкото се мъчат да го изкарат някои коментатори. Защо? На фона на неочаквания успех на крайно дясната Алтернатива за Германия, онова, което е спечелила тази партия, подкрепяна от провинциите в бившето ГДР, т. е. комунистическите провинции - бивши, става въпрос за следното нещо: в Германия има едно малко коментирано негласно правило, че първата опозиционна сила оглавява със свой представител бюджетната комисия в Бундестага. Ако Алтернатива за Германия се беше отделила и беше спечелила мястото на първа опозиционна сила, неин представител щеше да оглави комисията, която разпределя и дърпа конците на изключителния германски бюджет в Бундестага. 

Това няма да се случи, защото социалдемократите обявиха, че те са първата опозиционна сила, т. е. хората, които ще разпределят парите в Германия по парламентарен начин, ще бъдат социалдемократите на Шулц. Това е изключително важен и отговорен момент, който показва как една потенциална опасност ще бъде елиминирана с хода на социалдемократите. От тук нататък прецедентът от появата на крайно дясната Алтернатива за Германия партия действително е много неприятен, но в никакъв случай не и страховит и ужасен. В крайна сметка нека да помислим как и с кого управлява българското Правителство, кои са коалиционните партньори на ГЕРБ. Ще следим много внимателно, тъй като става въпрос за една Германия, която е натоварена все още с много тежкото си историческо минало, ще наблюдаваме много внимателно развитието на тези процеси на тази партия, която някои несправедливо наричат прибързано фашистка, но от всичко онова, която тя ще прави в бъдеще, ще зависи дали ще заслужи този епитет. Има още нещо, което е много важно – анализи на експерти, които бяха излъчени по програмите на Българското национално радио, където и кореспондентът в Берлин е изключително добрата познавачка на процеса в Германия -  Весела Владкова, тя беше интервюирала един професор, който каза нещо изключително важно и точно – това, че Алтернатива за Германия е съставена от страшно много политически фракции и много трудно ще удържи единството си след като влезе в Бундестага и тъй като тази Алтернатива за Германия ще влезе в бъдещия Бундестаг с поне 100 депутата, това означава, че центробежните сили вътре в тази формация ще бъдат много големи и е твърде вероятно, в голяма степен е вероятно, тя да се разпадне на малки фракции и съответно да стане неефективна. Но всичкото това нещо ще бъде показано в бъдещето.

Дали тази коалиция ще се задържи по-дълго, ще се види. Засега изказванията на нейните лидери са доста войнствени, доста категорични – те говорят за земетръса в Германия и подобни политически неща, но нека видим какво ще се случи, още повече, че първата реакция след новината за изборните резултати на Алтернатива за Германия бяха няколко огромни митинга в Берлин и в големи градове на страната срещу тази крайно дясна формация, която очевидно ще разбърква страстите в Германия.

Аз не споделям опасенията на младите хора в Германия, че присъствието на тази партия в германския Бундестаг заплашва бъдещето на демокрацията и на демократичната система като цяло. Не споделям тези страхове, защото младите хора в Германия, а това е поколението, което досега е смятано за политически неактивно, за леко разглезено от високите стандарти в най-богатата европейска икономика, то гласува основно в най-голямата си част за консервативната коалиция ХДС – ХСС и подкрепи тази коалиция и така подкрепи поредния четвърти мандат на Ангела Меркел – нещо, което е много силен знак за отношението на младите хора към процесите в Германия. В никакъв случай не бих казал, че тези млади хора биха са радикализирали и биха започнали да подкрепят крайните движения, които идват от източните части на Германия, което носи петната на един друг строй, който за съжаление, продължава да оказва влияние.

Аз не бих разглеждал външнополитическите приоритети на новото германско Правителство през призмата на неговите малки  коалиционни партньори, те едва ли ще имат силната дума. По-силната дума във външната политика ще има един съсед на Германия, която се казва Макрон, който в крайна сметка, струва ми се, че от тук нататък ще набира все повече сила и той ще определя основните положения на тази външна политика през механизмите на Европейския съюз. Разбира се, че Ангела Меркел отдавна пледира за възможно сваляне на санкциите  срещу Русия, тъй като интересите на Германия в индустрията, в бизнеса, в търговията са огромни. Тя също така отчита тези 3,5 милиона руснаци, които са с германско гражданство и които са гласували на изборите в Германия, че техните близки в Русия трябва все пак да получат някакво удовлетворение, но струва ми се, че по принципните положения около Крим, около нарушаването на човешките права в Русия, около историята с Донбас и украинската криза, там  компромиси едва ли ще бъдат направени рязко, бързо и веднага.

Интервюто - в звуковия файл:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с режисьора Петър Одажиев

Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър  Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември.  Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...

обновено на 22.11.24 в 16:47
Георги Киряков

Политическият процес е блокирал заради "домовата книга"

Все повече започва да се утвърждава идеята, че  блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след  ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да  не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели.  Каква е..

публикувано на 22.11.24 в 16:15

Оставаме предпазливи оптимисти за сухопътния Шенген

Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември.  Юлиана Николова от Портал..

публикувано на 22.11.24 в 15:59

Лидерско лицемерие пречи на партиите да се разберат

 "При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен  експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..

публикувано на 22.11.24 в 11:22

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна.  "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..

обновено на 21.11.24 в 16:39