Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България трябва да не изостава от Румъния за Еврозоната

Разговор в програма "Точно днес" с икономиста Румен Гълъбинов по темата: защо е важно за България да влезем в Еврозоната и в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) ?

Румен Гълъбинов подчерта, че e добре, че правителството вече разбира огромната значимост на Еврозоната и това, че страната ни трябва да влезе в тази група. 

Икономистът каза, че е важно да влезем и в ОИСР, нещо за което вече имаме положителни акценти от ЕС. 

Той посочи, че основното, което България печели от членството в подобни съюзи е, че страната ни се предпазва от това да не остава с различни скорости от развитите страни. 

България изостава от Румъния по пътя за присъединяване към Еврозоната. Румъния си е поставила за цел да влезе в Еврозоната към 2020 г. По отношение на произведения БВП на човек от населението ние продължаваме да сме на последно място в ЕС.

Ако искаме да достигнем над 70% от средното ниво на БВП на човек от населението в ЕС, ще са ни необходими 15-20 години, но при поне два пъти по-голям от сегашния темп на растеж. ОИСР вече официално е поканила Румъния да стане пълноправен член.

От присъединяването към Еврозоната и ОИСР България може само да спечели, каза Гълъбинов.

§ Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) е създадена през 1961 г. Тя е наследник на учредената през 1948 г. Организация за европейско икономическо сътрудничество, която управлява инвестициите по Плана „Маршал“ за следвоенно възстановяване. В ОИСР членуват 35 държави, сред които САЩ, Канада, Австралия, Чили, Исландия, Израел, Япония, Република Корея, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Турция и Швейцария. Всички страни членки на ЕС, с изключение на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Малта, са и членове на ОИСР.


Румен Гълъбинов:  Да, добре е, че правителството вече разбира, че влизането ни в еврозоната трябва да стане приоритет за България. Още повече, че то върви заедно и с влизането в още няколко съюза в рамките на Европейския съюз – това е паричният, монетарният съюз, това е Единният банков съюз и съответно България също е добре да стане член, както казахме и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, нещо, за което Европейската комисия вече ни окуражи.

Основното, което България печели от членството в подобни организации  и съюзи е, че България се предпазва да не изостане на по-ниска скорост в членството си в ЕС, защото много се говори напоследък за Европа на различни скорости, Европа в различни групи държави. Така България чрез членството си в Еврозоната си запазва една сравнително добра скорост на движение в рамките на ЕС. 

България влезе заедно с Румъния преди 10 г. и сега ние много внимателно трябва да следим какво прави Румъния, а като че ли Румъния вече леко ни изпревари. Изпревари ни в икономическото си развитие Румъния, и има близо 30 % по-голям БВП на глава от населението от България. Румъния съответно постигна и по-добри доходи. Румъния също кандидатства в Еврозоната и даже са обявили намерения на тяхното правителство до 2020 г. те да са в Еврозоната. 

Заедно с това Румъния получи покана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също за членство. Т. е. добре би било България да не изостава, и ние също да направим един график, един подробен план, който да се приеме от Народното събрание, съответно правителството да го изпълнява и в рамките на следващите три – четири години да го постигнем като цели. А иначе положителни ефекти има повече отколкото бихме понесли някакви негативи. Единият от основните положителни ефекти на членството ни в еврозоната  и в Организацията за икономическо сътрудничество това е подобреното инвестиционно доверие към България, т. е. значително повече  международната инвестиционна общност ще има  доверие и ще погледне по-добре на България като една дестинация за инвестиции, а това е, което ни липсва в последните години – чуждестранни, местни, всякакъв вид инвестиции и инвеститори, които да събудят и да влеят допълнителна скорост в икономиката на България, защото не може с държавни поръчки, с държавни средства, със субсидии от Евросъюза с евро фондове и евро програми да развиваме икономиката. Трябва ни частна инициатива, трябват ни частни инвестиции и конкуренция, предприемачество и наистина бизнес, който да задвижи икономиката.

България досега беше по-скоро ползвател на евро средства от бюджета на ЕС отколкото да сме били повече от вносител на средства и ние такива и ще останем и за следващите години, тъй като сме по-малка икономика и по-малко развита икономика. Правилата и условията, по които приемат в Еврозоната като количествени показатели те са четири, ние ги знаем,  за инфлацията, за бюджетния дефицит, за дълга, както и за валутния курс. На тези четири условия като количествени показатели България би могла да отговори в следващите няколко години и така би могла да постъпи в чакалнята. Но освен това България трябва да подобри значително и качествените показатели на своята икономика. Един такъв показател е брутният вътрешен продукт на глава от населението, където сме последни и където трябва да се доближим до средното за ЕС и да преминем поне 70 % от това, между 70 и 75 %, а ние в момента сме към 30 % по този показател, т. е. на нас са ни необходими поне още 15 г. , но с темп поне два пъти по-ускорен от отколкото в момента се движим като икономика, като ръст на БВП, ние трябва поне с 6 %, 6,5 и 7  % годишно да растем като икономика, за да можем в следващото по-обозримо бъдеще, така както беше описан един такъв хоризонт от 2025 г. от представителите на ЕК, в който да се видим и ние членове на евро зоната. А иначе, пак казвам, че бюджетът на ЕС ще претърпи промени, ако действително Великобритания напусне и се сбъдне сценарият аз Брекзит. 

Но България все още в години напред ще остане основно бенефициент и получател отколкото един от основните контрибутори и вносители в бюджета. Дай, Боже, един ден България така да се развие като икономика, че ние хем да се изравним като получатели и вносители в бюджета, а хем, защо не да бъдем повече вносители, за да можем ние да помагаме на други новопостъпили европейски държави както става въпрос сега за държавите от Западните Балкани, на които им предстои едно тепърва кандидатстване и биха влезли в едно бъдещо разширяване на ЕС, защо не България да не помага на другите, така както и на нея са помагали.

Мисля, че в последните десет години откакто заедно с Румъния сме членове на ЕС нещата се промениха като че ли по-ускорено в полза на Румъния отколкото за България в положителен смисъл, т. е. Румъния започна доста по-рано промени в своята съдебна и правна система, има и съответните резултати, които се отчитат и от ЕК в това отношение, а ние се забавяме в този процес. Икономиката на Румъния върви по-ускорено от България. Те реализират по-висок ръст на БВП последните две години. Освен това доходите напредват повече отколкото тук – между 25 и 30 % изпреварват минималните доходи в Румъния тези, които са в България, става въпрос за минимална заплата, минимална пенсия, обезщетения и социални помощи. Другото, което прави Румъния доста успешно е, че провежда една доста гъвкава данъчна политика, с която стимулира икономиката си. Румъния въведе диференциран данък добавена стойност, който даде резултат в един по-ускорен търговски оборот, откъдето започна и едно по-добро съживяване на тяхната икономика след кризисните години и Румъния привлича значително повече от България преки чуждестранни инвестиции. 

В статистиката за м. г. сме с по-малко от 1 милиард евро инвестиции, някъде около 700 млн евро инвестиции, което не се е случвало много отдавна  - това не се е случвало последните  15 г., дори преди приемането ни в ЕС ние имахме значително повече инвестиции и даже 2007 – 2008 г. бяха пикови – имахме над 9 милиарда евро инвестиции. Т. е. България трябва да положи значително повече усилия да бъде една привлекателна дестинация, с по-добър бизнес климат, с по-добра предсказуемост на нещата, които се случват тук, така че да бъдем атрактивни за инвеститорите. И трябва да подобрим значително не само съдебната си система, ние трябва да подобрим също административната си структура, да се проведе административната реформа, въвеждане по-широко на електронните услуги на държавните ведомства, така че да е по-лесно, да по-предвидими, по-прозрачни нещата, да се преборим с тази корупция, за съжаление излезе ни име за най-корумпираната държава в ЕС, а България няма полза от това.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Съдът назначи нова експертиза за кариерите над Белащица

Делото в Административния съд в Пловдив за това дали кариерите за инертни материали над Белащица могат да възобновят работа бе отложено за декември.  Това съобщи а двокат Снежана Стефанова в програма "Ден след ден". На днешното заседение бе изслушана тройна експертиза от специалисти по водите, която казва ,че по никакъв начин кариерната дейност..

публикувано на 19.11.24 в 16:16

Разделянето на жп маршрутите на 3 лота води до по- малко влакове

БДЖ остава монополист в обществената услуга за превоз на пътници. Това е регламентирано от решение на служебното правителство от 30-ти октомври. В същото време Синдикатът на железничарите към КНСБ поиска среща с транспортния министър Красимира Стоянова, която в медиите обяви, че ще разделят жп маршрутите на три лота. " Дошло е време за..

публикувано на 19.11.24 в 16:00

Община Хисаря планира по-високи данъци, включително такса смет

Община Хисаря планира да повиши 3 местни данъка - такса смет, туристическия и патентния данък на територията на Хисаря и 11-те населени места в общината. Предложението е публикувано за обществено обсъждане на сайта на общината. Туристическият данък за категория „1 звезда“ се променя от 0,47 лв. на 1.00 лв; категория „2 звезди“ – от 0,58 лв...

публикувано на 19.11.24 в 15:18

Повече дейности обуславят повишените разходи за чистота

Увеличената с 16 милиона лева план-  сметка за поддържане на чистотата на Пловдив за 2025-та година ще гарантира по- добро изпълнение на дейностите по метене, миене и извозване на отпадъка, заяви в предаването „Точно днес“ заместник - кметът по екология и здравеопазване Иван Стоянов. Проектът на документа е в процес на обществено обсъждане и..

обновено на 19.11.24 в 13:50

"Дефиле на младото вино" в Стария Пловдив от 22 до 24.11.

По калдъръмените улички, пазещи атмосферата на отминали епохи, под магичното небе на Стария град в Пловдив, ще откриете осемнадесет възрожденски къщи, които с широко отворени врати очакват шестнадесетото издание на „Дефиле на младото вино“ Фестивалът ще се проведе на  22, 23 и 24 ноември. ФЕСТИВАЛНИ ЛОКАЦИИ И УЧАСТНИЦИ Участниците..

публикувано на 19.11.24 в 10:34