От кои хора сте - онези, дето вярват на очите си или другите, които знаят как лесно очевидното се сгромолясва? Ако сте от първите – вижте в краката си неподвижната Земя.
В началото на XVI век, с прозренията на католическия каноник Николай Коперник, пред човечеството се разкриват изумителни истини. Първо - Земята се върти безумно около себе си и около Слънцето. Второ - познатите планети от Зодиака също обикалят голямото светило, а не главното божие творение – Земята. Трето - този наш дом не е център на света, а прашинка в околното безбрежие. Но ако живеете с впечатлението, че заради тези бълнувания Коперник е осъден и изгорен от Светата Инквизиция, бъркате го с Джордано Бруно. Ако смятате, че е осъден и затворен под домашен арест – бъркате го с Галилео Галилей. Истината е, че прочутата му книга - „За въртенето на небесните сфери”, е добре приета в Рим, далеч по-добре, отколкото от протестантите на Лутер.
С идеите на Николай Коперник още 10 години преди издаването на книгата, се запознават лично папата и висши църковни фигури. Те нямат възражения, а един кардинал дори настоява Коперник да издаде труда си или поне да му прати лично пълния ръкопис. Чак 73 години след смъртта на великия астроном книгата му попада в Индекса на забранените книги. И то само в този на Римската Инквизиция, останалите си правят оглушки. На всичкото отгоре, дори в римския Индекс тя е сложена само временно - докато добрите католици сами нанесат девет препоръчани поправки. В стигналите до нас италиански екземпляри поправки имат по-малко от половината, останалите добри католици очевидно са се придържали към здравословната идея да правят каквото сами сметнат за редно, а не каквото църквата им препоръча.
Tangerine Dream, Стратосфера
Николай Коперник е роден през 1473 година в Торун, тогава свободен град под скиптъра на полския крал. Малко по-рано там е подписан мирният договор, с който приключва 30-годишната война, Тевтонският орден губи западните си провинции, те се обособяват в Кралство Прусия и постепенно стават част от Полша. Орденът остава в Източна Прусия – земи в днешна Полша, Литва, Латвия и руския анклав Калининград, средновековния Кьонигсберг. През 1525 година пък рицарите-монаси се отказват от религиозния статут и държавата им се превръща в Херцогство Прусия.
Последният Велик майстор на Ордена – Алберт Бранденбург-Ансбах, става и първият херцог, който полага клетва към полския крал Сигизмунд I. Но ще спра дотук, твърде гъста е кашата от интереси, събития, хора и политики в този район през XV-XVI век - и точно толкова неясно е дали Николай Коперник е поляк или немец. Спорът между немски и полски историци се изостря много през XIX век, но днес се смята за излишен – тогава в Европа не съществува усещане за национална принадлежност, каквото ние си представяме. Но ето фактите. Бащата на Коперник е поляк, богат търговец на мед от Краков. Не пчелен мед, а метал, който и тогава е стратегическа суровина. Столетия по-рано предците-занаятчии се преселват в полската столица от селцето Коперник и стават богати търговци. Точно търговски дела водят стария Коперник в Торун, където се жени за Барбара Ватценроде, немска девойка от богата и влиятелна фамилия. Малкият Николай получава добро образование, знае немски, полски и латински, на който говори и пише цял живот. Научава италиански, докато учи в Болоня, Рим, Падуа и Ферара, а като истински ренесансов човек, научава и старогръцки, за да чете в оригинал древните.
Да, докато е в Болоня, Коперник се записва в братството на немскоговорящите студенти, но се смята, че го прави, защото е беден, а от братството получава подкрепа. В същото време обаче цял живот той работи в интерес на полския крал, а самите немци очевидно не го приемат изцяло за свой. Най-ярък е примерът с Мартин Лутер. Разбрал за новото учение, на вечеря с приятели Лутер подхвърля реплика за „оня глупак, който се опитва да обърне света с главата надолу” и недвусмислено нарича Коперник „сармат” - пренебрежително определение на немците за варварския произход на поляците.
Tangerine Dream , Ангелът на източния прозорец
Първият университет, в който учи Николай Коперник, е в Краков. Тогава той вече отдавна е загубил баща си и се намира под крилото на вуйчо си, Лукас Ватценроде, епископ на Вармия. Ягелонският университет е гнездо на либерални идеи. Там четири години Коперник учи философия, математика, астрология и рисуване. Но задухват консервативни ветрове и младежът, въпреки че е последователен католик, се маха. През 1495-та вуйчото иска да го уреди за „каноник”, тоест, участник в съвета, с помощта на който се управлява епископията. Не успява и младежът заминава за Болоня да учи. Малко по-късно обаче се овакантява ново място и този път Коперник, макар задочно, заема официално длъжността, заедно с добра заплата.
В Болоня, а после и в другите си университети, Коперник уж учи канонично право, но повече се отдава на старогръцки, астрономия, математика, геометрия, прави и собствени астрономически наблюдения. После около две години учи медицина в Падуа и чак накрая, вече 30-годишен, се дипломира като доктор по църковно право във Ферара. Смята се, че дългото му учене е свързано не само с голяма любознателност, но и с простия факт, че животът в Италия му харесва – харесва му свободният ренесансов дух, климатът, храната, виното, а може би и жените. Не е ясно как в действителност стои този въпрос при него. Коперник никога не се жени, макар че си е светско лице или поне няма данни да е ръкоположен.
В същото време на късна възраст изпада в конфликт с църковното началство, заради съмнения за връзка със старата му икономка. Смята се, че обвинението е фалшиво, предизвикано от политически и кариеристични интереси. Така или иначе обаче, важна е другата доживотна връзка на Николай Коперник - тази с науката за небесата и новата хелиоцентрична система, която го превръща в първия истински учен на модерната епоха и му носи славата на човек, накарал Слънцето да спре, а Земята да се завърти.
Tangerine Dream, Нощтта преди Великден
Николай Коперник посреща новия XVI век в Рим. Не е ясно какво прави там, но май тогава в главата му започва да зрее картината на света, описан в знаменитата книга за въртенето на небесните сфери. През 1503 той се връща в родните земи и остава там до края на живота си. Между задълженията на администратор, финансов съветник, лекар и дипломат, Коперник се взира в небето с примитивни инструменти, прави изчисления и постоянно допълва ръкописа.
Идейната основа на хелиоцентризма е готова още през 1514 и Коперник разпространява сред приятели малък ръкопис със своите прочути седем принципа: 1. Няма общ център между орбитите и небесните сфери. 2. Центърът на Земята не е център на Вселената, само център на лунната орбита и тежест. 3. Всички планети се движат по орбити, чиито център е Слънцето и следователно Слънцето е център на Вселената. 4. Разстоянието между Земята и Слънцето е твърде малко в сравнение с това между Земята и небесните сфери. 5. Движението на Слънцето около Земята е въображаемо и е предизвикано от ефекта на земното завъртане за 24 часа около оста си. 6. Онова, което изглежда като ефекти от движението на Слънцето, възниква не от него, а от движението на Земята…..И земята има, при това, повече от едно движение. 7. Това движение на Земята и другите планети обяснява тяхното разположение и конкретните характеристики на всяко планетарно движение.
Да, коперниковата хелиоцентрична система първо не е съвсем оригинална идея, а е родена 20-ина века назад от Аристарх от Самос. Първо времето смачква тази идея – смята се, че Земята е най-тежкият от четирите елемента, от които е съставен светът, върху нея има вода, над тях - въздух, а чак далеч в небесата са огнените планети. Тежкото пада на дъното, нали така. Църковните авторитети замъгляват работата още повече с логичното обяснение, че Земята е център на света, защото Адът е в центъра на Земята, а се знае, че Небесата са максимално далеч от Ада. И така нататък. Въпреки грешките на Коперник в конструкцията и доказването на хелиоцентричната система обаче, като истинско торнадо тя руши старите идеи и отваря възможност за нови. В книгата си Коперник е на стъпка от откритията на Нютон за гравитацията. Много близо е до откритието на Кеплер за елипсовидните, а не кръгови орбити на планетарното движение. Почти се докосва до принципите на инерционното движение на Галилей. Изобщо - мисълта му оставя богат материал, от който след това избухва големият взрив, наречен съвременна наука. Самият Коперник умира на 70 от банален инсулт.
Казват, че точно в последния му земен ден приятели успяват да донесат от Нюрнберг, където се печата, екземпляр от знаменитата му книга, той я вижда и си отива спокоен. Това е пълна измислица, но пък е история, която върши работа, за да успокоим душите си, развълнувани от факта, че сляпата воля на Вселената не прощава дори на гения.
Tangerine Dream, Нощтта преди Великден
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..