Фон Фрич: Пак бих помогнал на Томас да избяга!

Книгата „Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия” от Рюдигер фон Фрич ще бъде представена тази вечер от 19 ч. в клуб „Петното”. Лично авторът пристига в Пловдив за премиерата и за среща с читателите.

В автобиографичната книга се описва действителен случай от 1974 г., когато авторът и брат му организират бягството на братовчед им Томас и двама негови приятели от тогавашната ГДР във ФРГ. Бягството на младежите се осъществява през България към Турция.

Обстоятелството, че точно помощникът при бягството фон Фрич, който навремето фалшифицира западногермански паспорти, по-късно става заместник-председател на Германската разузнавателна служба, а след това и посланик във Варшава и сега в Москва, прави историята още по-интересна. Темата е актуална и днес с оглед на трансграничните миграционни процеси в последните години.

След успеха на книгата в Германия и последвалите преводи на няколко езика, фон Фрич представя лично българското й издание.

Днес висшият дипломат пристигна в Пловдив премиерата. Интервюто с него е на Стоян Терзиев, а преводът осъществи Кирил Киров.

Ваше превъзходителство, каква е съдбата на Томас и другите негови двама приятели след бягството във ФРГ. Оцениха ли те в пълна цялост свободата си, която им е липсвала в ГДР? Поддържате ли връзка и сега?

Истинската трудност за Томас и неговите приятели всъщност започна след бягството. За мен и за брат ми, които бяхме организирали бягството, историята свърши тогава. Но Томас и неговите приятели, това бяха трима млади хора, които бяха изгубили всичките си контакти. Цялото им социално обкръжение – семейство, приятели, всичко това беше изгубено и те трябваше да си изградят изцяло нов живот. Е, помогна им това, че все още бяха млади. И тримата след това следваха. Моят братовчед Томас и другият негов приятел станаха юристи, а третият стана журналист и работи за Радио „Свободна Европа“ и до ден-днешен е журналист на свободна практика. Всички си имат семейства. Томас има вече 5 деца, както и аз. До ден-днешен с тях имаме тесен контакт. Тази история от едно време по един необикновен начин ни свързва всичките. Преди 2 години в България празнувахме 40 години от бягството. За първи път отидохме на местата, където се организира бягството. Последната снимка, която ще видите вътре в книгата, е, когато ние сме застанали на границата при Драгоман.

През призмата на времето от 40 години, бихте ли помогнали на Томас и сега, ако съществуваше все още Желязната завеса? Сигурно ви е било страх, ако ви хванат? Как преодоляхте този страх пък вие да не би да загубите реално свободата си като помагачи?

Не малко, много ни беше страх. Защото ние добре знаехме какво може да стане. Но ние така бяхме организирали бягството, че да минимизираме рисковете да бъдем хванати и да максимизираме шансовете си за успех. Затова ние не решихме да преминаваме границата с ГДР, където бяха заложени мини, а решихме по официалния път да минем. Пак можеха да ни хванат и да ни вкарат в затвора, ако ни бяха разкрили. Но ние бяхме убедени, че това, което правим, е правилно и че наистина Томас трябва да избяга. Но вашият въпрос беше бил ли го направил и сега. Човек с възрастта гледа нещата по-иначе. Навремето аз бях под защитата на младежката си възраст. В днешно време ме питат какво бих направил, ако моите деца вършат такива неща. И се надявам, че ще реагирам правилно в една такава ситуация. Както моят баща навремето правилно реагира. Защото накрая вече, когато ние нямахме пари и трябваше да го помолим за пари, той изобщо не се опита да ни спре, макар че рискуваше и двамата си синове. Само ни попита от колко пари имате нужда, защото и той смяташе това дело за правилно. 

Пълното интервю чуйте в звуковия файл под снимката.