Пловдив е българският град, който отделя най-много средства за културните паметници

Много малко хора знаят, че след Санстефанския договор, за няколко месеца, управлението на Санстефанска България е от Пловдив. Тук започват да се формират първите структури до Берлинския конгрес. По обективни причини, чисто исторически, Пловдив е щял да бъде столица, ако е останал този първи акт. Това не се е случило. 

Пловдив след това изживява едни много богати 7  години – много интелектуалци мигрират към Пловдив, тъй като е доста по-свободно за инакомислещи. Това са били много богати и спокойни години. Но въпреки този комфорт, в който са живели тогава, се взема решение да се направи този акт, който е в разрез с тогавашната геополитика.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ и "Точно днес" по Радио Пловдив кметът на града Иван Тотев, който изтъкна, че е важно какъв е градът в очите на неговите жители.

 Много ми се иска да вярвам, че промяната, която виждаме в Пловдив в последните 5-6-7 години, ще бъде устойчива във времето. Естествено, аз, като кмет, имам различни гледни точки и искам да предвидя, да прогнозирам как ще се развива градът. Мисля, че вече е дошъл моментът в България малко да се промени законодателството от гледна точка на общините, тъй като ние развиваме нашите общини, но имаме една рамка, един таван, който няма да можем да надскочим в следващите години. Говоря и за паметниците на културата, и за самостоятелното артикулиране с бизнеса, с инвестициите. Доста централизирана ни е страната и тази централизация може да доведе до едно развитие на общините в следващите десет години, но след това ще трябва да се вземат решения. Преди малко тук говорихме за местното правителство на Брюксел, което си има права, задължения, отговорности. В случая не говорим точно за такива неща, но ние още работим по този модел - на  много централизирана държава във всяко едно отношение.

Кметът изрази надежда Тютюневите складове да бъдат възстановени в срок и изтъкна:

Неприятното в ситуацията е, че тези няколко случая хвърлиха едно петно на града, въпреки че няма град, който да отделя повече средства в България, включително София, от местния бюджет за културно-историческото наследство. Отделяме милиони левове на година. Втората неприятна теза беше, че това ще повлияе кардинално на Пловдив, на развитието на Пловдив, на културно-историческото наследство, което също не кореспондира с истината. Имаме два много ярки примера в Пловдив – изгаряне на кв. „Капана“ – в момента една прекрасна зона, имаме редица пожари в Стария град, имаме изцяло несъществуващ Стар град през 50-те и 60-те години, а в момента виждате, че той е едно прекрасно място. Така че тук, тази зона, със сигурност ще стане една прекрасна зона и тя неслучайно е фокус на платформата „Пловдив 2019“.

Складовете винаги са били държавна или частна собственост, никога общинска, подчерта кметът. Общината е давала много предписания заради падащите мазилки, но те са били изпълнявани.