Държавният бюджет завършва юни с излишък от 890 млн. лв., което е 1.1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината.Това показват данните на Министерството на финансите. Какви новини и какви рискове пораждат цифрите от изпълнението на най-важния за страната финансов документ – отговорите търсим от икономиста от ИПИ Калоян Стайков.
Р. П. Доколко добра новина е излишъкът в бюджета?
Калоян Стойков: Излишъкът е много добра новина, тъй като през последните години имахме дефицити, т. е. ако се обърне тази тенденция това би означавало намаляване на публичния дълг и рано или късно трупане на резерви каквито имахме до 2008 г. За съжаление това не е цялата картина през тази година, тъй като трупането на излишъци продължава до май, а от юни нататък имаме месечни дефицити, т. е. през м. юни държавата е харчила повече отколкото е събрала и доколкото разбирам от предварителните данни това нещо се запазва и през юли, т. е. през първите пет месеца имаме трупане на излишъци, а от юни нататък имаме намаляване на натрупания излишък.
Р. П.: Как всичко това ще се отрази на обикновения потребител?
К. С.: Бюджетът няма пряко влияние върху гражданите освен по линия на икономическото развитие, но той е много важен за икономиката, т. е. ако икономиката не се развива достатъчно добре това означава естествено и по-слабо развитие на пазара на труда, по-ниски доходи и т. н. Излишъкът според мене е добра новина за икономиката, тъй като, както казах, това означава намаляване на публични задължения, но за съжаление през тази година едва ли ще видим годишен излишък, по-скоро ще видим дефицита, който си е формиран по закона, може би не в този си вид, може би малко по-малък, но продължаваме да виждаме дефицити, т. е. това, което се вижда е, че фискалната политика, като цяло манталитета на министерствата се запазва и той е в момента, в който се види, че има повече приходи идват и заявките за повече - това го видяхме преди няколко месеца в МВР, социалният министър вече прави заявки за по-високи пенсии, по-високи възнаграждения и т. н.
Р.П.: Т. е. дупката, ако така можем да я наречем, в бюджета ще бъде веднага запълнена с този излишък, основно с увеличаване разходите за заплати?
К. С.: Не само за заплати, а и за всякакви разходи. Разходите за заплати и в момента растат, а прогнозата за цялата година е те да са по-ниски от миналогодишните, но за първите шест месеца виждаме, че те се увеличават, а да си мислим, че през втората половина на годината магически някой ще намали разходите за заплати изглежда доста наивно т. е. това е едно перо, което няма да бъде изпълнено така както е заложено, т. е. там ще имаме непредвидено високи разходи.
При други разходни пера, които се очакваха да се увеличат през тази година т. е. да са по-високи от миналогодишните, за първите шест месеца виждаме, че те са по-ниски от изпълнението през миналогодишните шест месеца, което означава, че просто се отлагат за втората половина на годината. По този начин се създава и илюзията, че разходите са ниски, имаме достатъчно големи излишъци – защо да не похарчим още малко. Добре, но като се получат и новите заявки за непредвидени разходи - заплатите са единият пример, и тези заявки се изпълнят, през втората половина на годината като се изпълнят и планираните разходи, изведнъж общите разходи в бюджета ще станат много високи и естествено натрупаните допълнителни приходи просто ще изчезнат много бързо в нови текущи разходи вместо да отидат в резерва и съответно за погасяване на дълговете.
Р. П.: На какво се дължи по-добрата събираемост?
К. С.: На различни фактори. През първите два месеца и през юни тя се дължи на доста по-високи приходи от данъци. Имаше много голям ръст на държавните разходи в края на миналата година, което осигурява високи приходи и през януари, т. е. от една страна, чисто статистически ефекти, от друга страна, със сигурност може да се говори за раздвижване на икономиката, която носи съответно повече приходи в хазната и може да говорим и за подобряване на работата на администрацията. Естествено този аргумент изчезна през периода март – май и тогава основният принос в подобряване на приходите беше по линия на европейските средства, т. е. получавахме пари по европейски фондове, а пък разходите по тях не бяха много високи. През юни се завърна приносът на данъчните приходи, което отново е свързано с вътрешноикономическата активност т. е. вътрешноикономическата активност в страната беше по-висока и може би наистина подобряване работата на администрацията.
.....
Цярото интервю с Калоян Сайков можгете да чуете в прикачения звуков файл.Основната част от фалшивите новини в българското информационно пространство са посветени на приемането на еврото, на българската сигурност и отбрана, на мигрантите и приемането на България в Шенген. Това се посочва в изследване на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Политологът Георги Проданов, който е работил по това изследване,..
От „Има такъв народ“ (ИТН) смятат, че заради скандала пред Народния театър снощи оставки трябва да подадат както министърът на вътрешните работи Атанас Илков, така и директорът на театъра Васил Василев. От партията ще искат частично касиране на изборите заради нарушения в част от секциите, включително такива в Пловдив и областта. Според..
Обижда ли България и българите спектакълът "Оръжията и човекът"? Протестиращите пред Народния театър "Иван Вазов" в столицата биха отговорили утвърдително. За съжаление, те приемат като правилни и действията си срещу зрителите, част от които бяха блъскани и обиждани и не успяха да влязат в залата. Темата коментира Младен Влашки, литературен историк..
МБАЛ "Свети Мина" има място в общинското здравеопазване и има начин да бъде стабилизирана . Това заяви в интервю за програма "Точно днес" бившият прокурист на болницата д- р Калин Калинов, който временно пое управлението на МБАЛ “Свети Мина”, до провеждането на конкурс. Решението беше взето от Общинския съвет след като предсрочно бе прекратен..
Поне засега лидерите на ЕС не показват притеснение от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Вече някои от тях го поздравиха за изборната победа, но всички си дават сметка, че ще е трудно и непредсказуемо, коментира в предаването "Точно днес" Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт". Трудности ще има в икономическите..