„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“.
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
„Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.
„За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.
..................
Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..