Общественият интерес е висшият пилотаж в конституционализма

Много  бяха коментарите  във връзка с очакваните промени в Конституцията, съдебната реформа – преломен момент за реформаторите. Парламентът или ще гласува, или ще бламира с решение – поле за компромиси няма, това се чу също вчера. 

Все пак промените влизат за дебат  в НС – очаква се това да стане утре, защо сега станахме свидетели на отказ от реформа  в Прокуратурата, след като доста анализатори заявиха, че статутът на прокуратурата се нуждае от някаква форма на корекция. Това каза правосъдният министър,  бе подадено като посока за размисъл и от главния прокурор с неговия коментар, че се прави опит тя да бъде овладяна. Защо?

Даниел Смилов – прграмен директор на Центъра за либерални стратегии коментира, че заслужават внимание две групи причини. По-важната от тях са политическите: липсата на консенсус сред управляващото мнозинство.  РБ  стои твърдо зад по-сериозни промени в Конституцията в посока на Прокуратурата, докато ГЕРБ няма готовност за това. 

 Политическите основания са голям дебат и  лично за мене е лесно да се обясни защо ГЕРБ са настроени срещу подхода за промяна в Прокуратурата. В дискусията, която ще чуем, ГЕРБ ще изложи позицията си. Освен политическите обаче има и правни причини, които не трябва да се пренебрегват. Специално идеята за импийчмънт на главния прокурор от Парламента би се сблъскала с похода на КС и ГЕРБ имат основания от тази гледна точка да се противопоставят на идеята. 

Позицията на КС обаче може да бъде заобиколена, Парламентът да се съобрази с нея, като инсценира импийчмънт, който да се осъществява от ВСС.  Да речем, че с едно квалифицирано мнозинство от две трети Парламентът изпрати искане за импийчмънт  до ВСС, той вече ще трябва да се съобрази с огромната политическа тежест на такова искане. Би го отхвърлим само тогава, когато има много добри аргументи за това. Така че може да се мисли за такъв хибриден вариант, който отчита и съображенията на Конституционния съд в тази посока., заяви Смилов. 

Според него поредицата от решения на КС, от които най-важното от 2003 г, гласи, че всякакво разместване  в  баланса на властите между законодателната и съдебната изисква ВНС. Импийчмънтът би се тълкувал като такова разместване на баланса на властите и прехвърляне на правомощия от една власт на друга и би изискал според това тълкувание ВНС. За да се преодолее проблемът, Парламентът може само да инициира  импийчмънт, а решението да бъде в крайна сметка на ВСС, който е орган на съдебната власт, коментира Смилов.

Той подчерта, че водеща идея в съдебната реформа трябва да бъде разделянето на ВСС на две и слава Богу, по въпроса се очертава консенсус. Също така много важно е и намаляването на мандата, макар и не радикално, от 5 – на 4 години. Оказа се, че управленският орган на съдебната власт – ВСС не се справя със задачите си и една негова реформа би дала възможност за нов тласък в тази област. Когато се смени и начинът обаче, по който се избират членовете на ВСС, ще се даде по-голям шанс и на групи магистрати, млади съдии в съдилищата и различни прокурори, гласът им да се чува повече и самата гилдия да участва по-активно в ръководене на собствените си дела.

На въпрос: какво трябва да се промени в избора на членовете  на ВСС в двата панела, за да бъде отчетен както професионалният, така и публичният интерес, Смилов коментира, че процедурата трябва да се демократизира. Това означава самите те да излъчват кандидати, това да става публично след дискусии, на които се оценяват и възгледите им за посоката на промяна в съдебната система. По същия начин парламентарната квота трябва да бъде запазена, защото тя е единственият ефективен външен елемент на отговорност спрямо съдебната система. Най-важното е в тези органи да видим хора с ясна визия, за които няма съмнения, че съществуват обвързаности и публично могат да защитят възгледите си.  

Цялото интервю с Даниел Смилов може да чуете в звуковия файл.