До 2018 г. 50 процента от финансирането на университетите ще бъде обвързано с качеството на предлаганото от тях обучение, а през 2020 г. – 60 на сто. Финансирането на висшите училища ще се концентрира в специалностите, които се изискват от бизнеса и в тези, които са дефицитни, но необходими.
Това предвиждат промени в Закона за висшето образование, които МОН представи. Вчера научихме, че планираният прием по приоритетни за обществото направления като педагогически науки, информационни науки, машинно инженерство, архитектура, растителна защита , биотехнологии и военно дело ще бъде увеличен. През учебната 2015-2016 в държавните висши училища ще бъдат приети нови 58 386 студенти, а в частните - 15 812. Ще доведат ли обаче промените в Закона за висшето образование до повишаване на качеството на образователния продукт и ще се случи ли зациклилата в неясни дефиниции, нормативни абсурди и перманентен финансов недостиг образователна реформа? За коментар търсим ректора на ПУ „Паисий Хилендарски проф. Запрян Козлуджов:
Проф. Запрян Козлуджов: Наистина бях провокиран и преди два – три дни излязох с коментар по темата, който публикува в-к „Марица”. Много беше показателно, за мен и изненадващо, че електронния вариант на този коментар за по-малко от 24 ч беше прочетен от почти 500 човека. Много рядко публикация предизвиква такъв интерес и това означава, че темата е небезинтересна на аудиторията – темата за висшето образование и предлаганите промени. Като цяло и там съм го подчертал – законопроектът е смислен, но има неща, които будят много, много възражения.
Р. П.: Преди това обаче кажете според вас налага ли се в някаква доза поне впечатлението, че предложените промени в закона за висшето образование всъщност произтичат от траен финансов недостиг поради ограничени ресурси на държавата, а не от една по-модерна визия за висшето образование.
Проф.З. К.: Вероятно има такъв момент, макар че какво означава ограничени ресурси? В момента за висше образование, за всички държавни висши училища в страната се отделят около 390 милиона лева – това е бюджетът, подчертавам, на всички висши училища в България, сума, която е изключително малка, изключително скромна на фона на парите, които се отделят за образование във всички европейски страни включително и в тези от бившия т. н. соц. лагер. Между другото тези пари няма как да станат повече при сегашните правила, защото знаете, при нас няма демографски срив, има демографска катастрофа. Всички рестрикции, защото законът е рестриктивен, проектозаконът, са неуместни, когато сме поставени в условия на бясна конкуренция и когато виждате за 74 места, щото са толкова горе-долу в държавните и частни висши училища, ще имаме не повече от 40 кандидати. Просто пазарът ще реши голяма част от проблемите и едва ли са толкова уместни рестрикциите. Държавата се намесва и иска да регулира приема, стара истина е и аз го казах, че който плаща той определя правилата.
Р. П.: Така е.
проф. З. К.: Така е, абсолютно. Но ме е страх, че ще се върнем към едни времена, в които тези правила бяха изключително неясни. Аз ги помня – това са преди двайсетина години, защото аз се занимавах тогава с приема по силата на ред обстоятелства, непрекъснато ходех в министерството, за всяка бройка се водеше люта битка, стигаше се дори да ресорния заместник-министър да се обясняват мотиви, аргументи, тогава беше Борислав Тошев – изключителен специалист, изключителен човек и от там надолу бяха чиновниците, твърде произволно се определяха и сега законопроектът насочва към някакви нереализирала се наредба на Министерския съвет, която ще определя критериите, по които дадено висше училище ще получи бройка по дадено направление, или няма да получи такива и т. н., и т. т.
Вторият момент, който предизвика несъгласие е т. н. рейтингова система. Неведнъж съм говорим по нея – като принцип е прекрасно като замисъл, но като реализация е много проблематично изпълнението на този замисъл.
Аз не съм съгласен с голяма част от критериите и с методиката, по която работи тази рейтингова система, за да определя тя финансирането. В крайна сметка тя се прави от една частна фирма. Не може това да определя начина на финансирането във висшето образование след като има много неясни проблематични критерии и не е ясна методиката, по която работи тази система.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..