Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законовите промени за търговските вериги няма да повишат цените на храните

В следващите минути на “Точно днес” ще се фокусираме върху важни за всеки от нас като потребители тема. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, станал обаче по-популярен като Закона за търговските вериги, а текстовете получиха подкрепата на депутатите от всички парламентарни групи. 

Въпросните поправки бяха предложени още в предишното правителство на ГЕРБ, но тогава президентът Росен Плевнелиев наложи вето. С какъв знак – „плюс” или „минус” ще се отразят на бизнеса и потребителите законовите промени  за търговските вериги? Между двете четения на текстовете в парламента коментар по казуса сега търсим от Пламен Грозданов – изпълнителен директор на сдружение „Произведено в България”.

Доколко има нужда, според вас, от регулация в отношенията между по-малките доставчици и големите търговски вериги?

Пламен Грозданов: Такава регулация е необходима и тя е доказала своята необходимост в страни, които са по-напред в развитието на търговията на дребно, имам предвид централноевропейски и западноевропейски държави. В нас този дебат се води вече 4 години и трети парламент разглежда този закон. Той наистина не е за търговските вериги, но такава гражданственост доби. Още в 41-то народно събрание беше внесен проект, който обаче не можа да стигне до пленарна зала, 42-то народно събрание – втори проект с почти идентичен текст, след много дебати, след много работни групи, на правителствени организации, правителство, парламент се стигна до един консенсусен текст, който за съжаление поради политическата обстановка в края на 42-то народно събрание не можаха да бъдат разгледани и да се приключи работата по този закон и затова се наложи и 43-то народно събрание отново да го гледа. Доста противоречия има при обсъждането на текстовете му. Аз се надявам между първо и второ четене да се изчистят тези противоречия и да се стигне до консенсусен текст.

Р. П.: Бихте ли обобщили с няколко думи нововъведенията, които както отбелязахте вие срещнаха доста сериозни критики?

П. Г.: Въвежда се едно ново понятие за злоупотреба със значителна пазарна сила. Това понятие не е измислено в България, то е дебатирано и в Европейската комисия и в Европейския парламент. КЗК излезе със становище по това понятие като прие теоретически и практически допустимо. Въпреки това имаше много остри реакции срещу въвеждането на това понятие и точно поради тази причина през 42-то народно събрание той отпадна от текста и се въведе друго понятие – злоупотреба със значителна преговорна сила т. е. компания или търговски вериги или каквото и да е, която е значително голяма, мултинационална компания има много по-силни позиции при преговорите с един дребен производител. И най-вероятно между първо и второ четене, не искам да бъда пророк, но най-вероятно ще се отиде към такова понятие и при този закон.

Другото, което се дебатира е публикуването на договорите – типовите договори на интернет страницата на големите компании, които имат оборот през миналата година повече от 50 милиона лева. Много остро се реагира от търговските вериги срещу това предложение. За мен лично е странно защо така реагират – това са типови договори, общи условия, конкретните договорености между съответната верига и съответния доставчик са предмет вече на търговска тайна. Защо типовите договори и общите условия да бъдат предмет на търговска тайна това за мен не е ясно.

И другото голямо предложение, което се прави в преходните и заключителните разпоредби се препраща към Закона за храните, където се изреждат десетте принципа за нелоялни търговски практики, които не трябва да бъдат прилагани в страната, които бяха публикувани в Зелената книга на ЕС в началото на миналата година. Това са основните предложения в предложения текст.

..........

Цялото интервю с Пламен Грозданов можете да чуете в прикачения звуков файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54
Д-р Христиана Бацелова

Грипът ще ни съпътства от януари до март

Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги"  д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през  януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..

публикувано на 10.01.25 в 10:37