Необходима ни е регионална карта на професиите

Съвместно проучване на Световна банка, БСК, Институт „Отворено общество” отчитат, че страната ни се класира в челната тройка на ЕС бо броя на хората в трудоспособна възраст, които не желая да работят. 

 По този показател пред нас са само Италия и Хърватия. Кои са характеристиките на трудовия пазар у нас, кои професионални умения имат най-голям шанс да бъдат оценени, кога и защо се появи необходимостта от хибридни компетенции, и какво налага създаването на регионална карта на професиите? Тези въпроси изискват отговори, които, ако са получени навреме, ще намалят очерталите се несъответствия в пазара на труда в България.  Слушаме ръководителя на Националния център за оценяване на компетенциите Томчо Томов: 

Р.П. Г-н Томов, кое е основното в оценката за пазара на труда у нас на база на последните  изследвания?

Т.Томов: Има много интересни тенденции на пазара на труда. Наскоро стана актуално едно проучване, свързано с няколко особености на българския пазар и преди всичко това, че се увеличава с около 13% броят на неактивните хора на пазара на труда. Това са около 260 000 човека, които нито работят, нито учат, нито търсят работа. Причините за това могат да се търсят и в тяхната мотивация – равнището за заплащане на труда, нежелаието да се инвестира в квалификация, защото това основно са хора без квалификация. Немалка част от младежите разчитат на помощта на своите родители, които са в чужбина. Това е негативна тенденция е в ЕВРОСТАТ се обърна внимание, че България по този показател е в топ 3.

Р.П. Напоследък стана актуално едно ново понятие „потомствена безработица”. Забелязват ли се тенденции, свързани с потомствената безработица?

Т.Томов: Да, забелязват се. Тя е  тясно свързана с липсата на квалификация на отпадналите от училище. Свързана е с някои групи от населението – етнически. Родителите не са работили, не работи самият човек, неговите деца също са обречени. Потомствената безработица обаче се увеличава. Трябва да се предприемат много сериозни конкретни мерки за интегриране на маргиналните общности. Има застаряване на работната сила. Индустрията се крепи основно на 50, 55-годишните. След десетина години ще има много сериозен проблем. Критичен дефицит се очертава в здравеопазването, лекари, сестри, фармацевти, парамедици, здравни мениджъри, биоинженери. В образованието до пет години ще се пенсионират /особено в професионалното образование/ до 60 % от учителите. Сериозен е проблемът със социалните работници...... Повече чуйте тук: