Най-актуалното цвете днес е незабравката. Незабравката, защото на 24.04.2015 г. се отбелязват 100 години от арменския геноцид, а цветето е символът на тази годишнина.
На всички езици името незабравка означава едно нещо – да не се забравя. Петте венчелистчета символизират петте континента, на които са се пръснали арменците. Лилавият цвят е цветът на духовните одежди и сочи връзката им с арменската църква. Жълтият цвят пък е символ на живота на арменския народ в бъдеще. Черният напомня за кървавия ужас на клането от преди век. За арменският геноцид – като призната национална болка от света или като рана, която не зараства, защото не може да бъде опростена 100 години по-късно. За За вината и прошката като исторически, статистически, политически или морален казус - преди мирното шествие на арменската общност в Пловдив ще разговаряме с председателя на арменското църковно настоятелство „Сурп Кеворк” Бердж Даникян.
Започнахме със символа на събитието, но какъв ден е за Вас 24 април?
Бердж Даникян: Всяка година на 24 април арменският народ отбелязва началото на зверското избиване на милион и половина деца, жени, мъже, старци. Тази година е малко по-специална, защото се навършват 100 години от това начало на геноцида, извършен от турската държава над арменското население, живеещо на територията на днешна Турция. Всеки ден от един месец насам отбелязваме със събитие, свързано с културата на Армения, културата в диаспората.
Р.П. Радио Пловдив също взе участие в този контакт с историята, заради събитията от преди 100 години. Кажете обаче какво се промени в преосмислянето на събитият? Представени ли са в онази светлина, която им се полага?
Б.Даникян: Все повече държави признават този акт, извършен от турската държава. Все още Турция отказва да го признае. За да бъде простено обаче, те първо трябва да признаят престъплението на предците си. Ние всяка година на тази дата в стотици градове в цялата страна, всички арменски общности излизаме на мирни шествия, с които искаме да напомним за това, което се е случило.
Р.П. Пловдив беше първият град в България в далечната 2008 сред останалите още 17, които признаха арменския геноцид, след като държавата още официално не е направила това. Сега добавяме и реакцията на други държави....
Б.Даникян: Мога да дам за пример Австрия вчера, която с декларация призна геноцида. Днес се очаква това да направи Германия. Всеки ден някоя държава през този месец признава факта на този геноцид, който Турция отрича, че е геноцид.
Р.П. НС се очаква днес да гласува декларация.....
Б.Даникян: Мисля, че влиянието на турската държава все още е много сериозно в политиката на България и това няма да се случи. Но това е мое лично мнение, не го налагам...
Р.П. Представителност на арменската общност виждаме във Ваше лице, за да можете да си позволите този коментар, който вероятно не е без основание. Още повече, че в подобен ракурс излизат днес и някои национални всекидневници.....
Б.Даникян: Пред Парламента с инициатива излязоха и 100 български интелектуалци. Изненадан съм от поведението на нашия Парламент, но сигурно имат своите съображения.
Р.П. Политиците са представителна част на група от хората. Но политиците и хората са нещо различно...
Б.Даникян: Официалното мнение на народа е представяно от политиците в крайна сметка. .....
Повече чуйте тук:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..